— Ще ви кажа какво точно се е случило, ваше превъзходителство. Жена ми знаеше, че днес ще бъда целия следобед в двореца на заседанието, и затова си е уговорила среща с любовника. Но колкото и вятърничава да беше, а често и доста глупава, тя бе благочестива жена… Аз съм виновен, ваше превъзходителство, аз я пренебрегвах. Губернаторът постоянно ме затрупва с работа, нямах време… — гласът му се задави и той закри лицето си с ръце. След известно време се овладя и каза едва доловимо, сякаш на себе си: — Вероятно този път жена ми е казала на капитан Ни, че иска да скъсат веднъж завинаги. Ни е изпаднал в ярост и я е убил. Сигурно така е станало.
— Фактът, че капитан Ни, изглежда, се е укрил, може би наистина го уличава — отбеляза съдията Ди. — И все пак нека да не правим предварителни заключения, господин Бао.
Глава XVI
Двама мъже са неутешими; наяве излиза тайна връзка, в която няма нищо срамно
Пред двуетажната къща пазеха четирима войници. Двама от тях държаха пръти с окачени книжни фенери, на които с червени букви пишеше „Съдилище на Кантон“. Те застанаха в очакване, когато носачите оставиха на земята големия паланкин. Отвътре излезе съдията Ди, следван от префекта Бао и двамата си помощници. Той изчака, докато стражниците и господин Яо слязоха от другата носилка, после попита войниците:
— Къде точно е извършено убийството?
— В чайната, отляво на салона, ваше превъзходителство — отговори въоръженият мъж. — Ще ви покажа пътя.
Той ги преведе през сравнително голям салон, осветен от бели копринени лампиони върху две красиво изваяни стойки. Пред вратата вляво пазеше войник, отдясно имаше масичка и голямо кресло. В дъното на помещението се виждаше кръгла врата с ажурна завеса от сини мъниста, които изтракаха, и отвътре се подаде една бяла длан.
— Вие ме изчакайте тук — каза съдията Ди на Яо, сочейки креслото вдясно. После се обърна към войника: — Не сте пипали нищо на местопрестъплението, нали?
— Не, ваше превъзходителство. Влязох вътре само веднъж, поставих две запалени свещи на масата и се уверих, че жената наистина е починала. Управителката я познава с името госпожица Уан, но аз намерих в ръкава й брокатена калъфка с визитни картички, от които недвусмислено личи, че е съпругата на нашия префект. Оставих всичко точно както си беше, ваше превъзходителство.
Войникът отвори вратата. Беше малка чайна с маса от розово дърво и три стола по средата, а отляво — подставка с ваза, пълна с увехнали цветя. Стените бяха чисто бели, украсени с няколко рисунки на птици и цветя. Пред единствения прозорец ничком лежеше жена, облечена в семпла кафява дреха. До нея бе преобърнат четвъртият стол, който очевидно се е намирал до масата откъм прозореца.
Съдията Ди взе една от свещите и даде знак на Тао Ган. Той коленичи и обърна мъртвата жена по гръб. Префектът извърна глава. Цяо Тай застана между него и мъртвото тяло. Лицето беше ужасно разкривено, между посинелите устни се подаваше подутият език. С известно усилие Тао Ган разхлаби копринения шал, стегнал шията. Той мълчаливо посочи на съдията сребърната монета, която се търкулна в ъгъла. Съдията Ди направи знак на Цяо Тай да покрие мъртвото лице, после се обърна и попита стражниците, останали отвън пред вратата:
— Как беше открито убийството?
— Около половин час след като тя дошла, най-младата прислужничка влязла, за да поднесе чая, смятайки, че мъжът, с когото обикновено тя се срещала тук, също е пристигнал. Когато видяла трупа, се разкрещяла. Чули я минувачи отвън. Прозорецът не е пипан и е бил отворен точно както е сега. Той гледа към тясна алея между тази и съседната къща. И така, двама мъже, които минавали по алеята, чули крясъците на прислужничката и веднага дотичаха, за да ми съобщят. И аз побързах да пристигна, за да видя какво се е случило.
— Да… — каза съдията. Той заповяда на Цяо Тай и Тао Ган да претърсят стаята за евентуални следи, а после да организират пренасянето на трупа в съдилището. На префекта Бао каза: — Сега ще разпитам управителката във ваше присъствие, господин Бао. Стража, къде са обитателите?
— Управителката на дома е в приемната зад салона, ваше превъзходителство. На четирите момичета, които живеят тук, заповядах да не излизат от стаите си на втория етаж. Прислужничките чакат в кухнята.
— Добре свършена работа! Да вървим, господин Бао.
Докато пресичаха салона, господин Яо скочи от креслото си, но съдията не погледна към него. Префектът го стрелна с очи и Яо със съкрушен вид се отпусна отново в креслото.