В малката приемна имаше само масичка за чай от черно дърво с инкрустации, два стола в същия стил и висок шкаф. Скромно облечената жена на средна възраст, която стоеше до шкафа, побърза да направи дълбок поклон. Съдията Ди седна до масичката за чай и посочи на префекта другия стол. Стражниците бутнаха жената да застане на колене и се изправиха зад нея със скръстени на гърдите ръце.
Съдията Ди я попита най-напред за името и годините й. Северното наречие очевидно я затрудняваше, но с насочващи въпроси съдията успя да научи, че господин Яо купил къщата преди пет години и назначил нея да бди над четирите момичета. Двете били куртизанки, откупени от господин Яо, останалите две — бивши актриси. Всички получавали щедро възнаграждение. Господин Яо обикновено се явявал два пъти седмично, сам или с двама-трима приятели.
— Как се запозна с госпожа Бао? — попита съдията.
— Кълна се, никога не съм знаела, че е жена на негово превъзходителство префекта! — разплака се жената. — Освен това не бях съгласна капитан Ни да я води тук. Той…
— Нали ви казах? — прошепна префектът. — Този развратник…
— Оставете това на мен, господин Бао — прекъсна го съдията. Той погледна управителката. — Продължавай!
— Капитанът я доведе тук преди няколко години, както вече казах, и я представи с името госпожица Уан. Попита дали може да използва стая следобед, за да разговаря с нея. И тъй като капитанът е известен мъж и предложи добра сума за чая и сладкишите, аз…
— Знаеше ли господин Яо за споразумението? — попита съдията.
Жената поаленя и запелтечи:
— Тъй като капитанът идваше винаги следобед, ваше превъзходителство… и само за чаша чай, аз… не мислех, че е наложително да уведомявам господин Яо, и…
— И прибираше парите на капитана! — студено заключи съдията. — На теб, разбира се, ти е напълно известно, че капитанът е имал сексуална връзка с жената. Това означава, че ще бъдеш бита с пръчка, защото си поддържала вертеп, без да имаш разрешително.
Жената се просна ничком на пода и извика:
— Кълна се, че капитанът докосваше само ръката й, ваше превъзходителство! В онази стая няма дори и диван. Попитайте прислужничките, умолявам ви! Те влизаха и излизаха от стаята по всяко време, поднасяйки чай и сладкиши. Те ще потвърдят пред вас, че капитанът и жената само са седели и са разговаряли. Понякога играеха шах и това беше всичко — тя избухна в сълзи.
— Престани да хленчиш и се изправи! Стража, сверете показанията й с тези на прислужничките — и след това отново попита жената: — Капитан Ни винаги ли те уведомяваше предварително, когато идваше тук с госпожа Бао?
— Не, ваше превъзходителство — тя изтри лице с крайчеца на ръкава си. — Не се е налагало да го прави. Той знаеше, че господин Яо никога не идва следобед. Двамата винаги пристигаха поотделно, понякога капитанът пръв, друг път тя. Днес тя пристигна първа. Прислужничката я въведе в стаята, която използваха винаги, мислейки, че не след дълго ще пристигне и капитанът. Но този път той не дойде.
— Разбира се, че е дошъл! — изкрещя ядосано префектът. — Само дето ти не си го видяла, глупачка такава! Минал е през прозореца и…
Съдията Ди вдигна ръка и се обърна към жената:
— И така, ти не си видяла капитана. А кога дойдоха другите посетители, преди или след пристигането на госпожа Бао?
— Не, ваше превъзходителство. Тоест, така да се каже… тук беше, разбира се, онова нещастно момиче. Дойде непосредствено преди да се появи госпожа Бао. Понеже е сляпа, аз…
— Сляпо момиче! — почти извика съдията.
— Да, ваше превъзходителство. Беше с широка кафява роба, много износена, но говореше образовано. Каза, че идвала да се извини, понеже не била изпълнила уговорката си с господин Яо от предишната вечер. Аз я попитах тя ли е момичето, което обикновено продава щурци на господин Яо, и тя го потвърди.
Управителката млъкна, поглеждайки страхливо през рамо към вратата.
— Хайде, кажи ми всичко, което знаеш за това момиче! — заповяда съдията.
— Сега си спомням, че господин Яо действително я очакваше, ваше превъзходителство. Беше ми казвал, че тя ходи в дома му, когато има добри екземпляри за продан, но че отсега нататък ще идва тук. Господин Яо ми нареди, освен това да приготвя една от стаите горе. Въпреки че е сляпа, тя е твърде привлекателна, ваше превъзходителство, а е и високо образована. И тъй като господин Яо обича разнообразието… — тя тръсна рамене. — И така, тя не дойде снощи и господин Яо прекара нощта с едно от другите момичета, които са тук.
— Ясно. Веднага щом си казала на сляпото момиче, че господин Яо, не е тук, тя си е тръгнала?