— Не, ваше превъзходителство. Поговорихме си малко пред вратата. Тя ми каза, че освен да се срещне с господин Яо, искала да потърси някъде наоколо своя приятелка, която отскоро била настанена в частно заведение. Според нея било някъде близо до Цъфтящата пагода. Казах й, че вероятно греши, защото наоколо няма подобно заведение. „Попитай във вертепите зад къщата ни, скъпа“, рекох й аз, понеже, когато влизат в тази професия, момичетата често обясняват на познатите си, че са в частно заведение, за да звучи по-благопристойно. И така, направо я заведох до задната врата и й обясних как да стигне до вертепа.
Изведнъж завесата от мъниста се разтвори и в стаята влезе войникът на пост, следван от капитан Ни между двама стражници. Префектът Бао понечи да се надигне, но съдията постави длан върху ръката му.
— Къде арестувахте капитана? — попита той.
— Сам пристигна с носилка, ваше превъзходителство, заедно с двама приятели. Влезе вътре, ни лук ял, ни лук мирисал. И тогава стражата го арестува.
— Защо дойдохте тук, капитан Ни? — със спокоен тон попита съдията Ди.
— Имах среща с един познат, ваше превъзходителство. Трябваше да пристигна по-рано, но пътьом срещнах един приятел и един морски капитан, отдавнашен познат. Изпихме по няколко чашки, поговорихме си за старото време и без да се усетя, станало късно. Затова взех носилка и приятелите ми ме придружиха дотук с надеждата, че по пътя главите ни ще се поразведрят. После видях поста отпред на вратата. Някакво произшествие ли е станало, ваше превъзходителство?
Преди да отговори, съдията Ди нареди на един от стражниците да провери дали другите двама господа ще потвърдят думите на капитана. После запита Ни:
— Кой беше познатият, с когото трябваше да се срещнете тук?
— Не бих могъл да ви кажа, ваше превъзходителство. Всъщност едно от момичетата на Яо. Познавам го отдавна, още преди Яо…
— Тези лъжи са абсолютно ненужни, капитане — остро го прекъсна съдията. — Тя е била убита в чайната, където обикновено сте се срещали.
Ни пребледня. Понечи да попита нещо, после погледна към префекта и замълча. Последва дълго, тягостно мълчание. Префектът гледаше Ни с пламтящ от омраза поглед. Накрая не издържа и отвори уста да каже нещо, но в същия миг влезе стражникът и доложи на съдията Ди:
— Думите на двамата господа съвпадат с казаното от капитана, ваше превъзходителство. А прислужничките потвърдиха, че срещите с жената са били напълно благопристойни.
— Добре. Заведи капитана при полковник Цяо. Нека на него да обясни всичко.
След като двамата излязоха, префектът удари с юмрук по масата и избухна в несвързана обвинителна тирада. Съдията Ди го прекъсна:
— Жена ви е била убита по погрешка, господин Бао.
— По погрешка! — изумено възкликна Бао.
— Да. Точно преди да пристигне, тук се е появило сляпото момиче. По петите са го следвали един или повече главорези с намерението да го убият. Видели са го да влиза в къщата и са обиколили, за да потърсят начин да се вмъкнат. В това време сляпото момиче е било изведено от задната врата, а прислужничката е въвела съпругата ви вътре. Била е облечена почти като сляпата. Убийците са надникнали през прозореца на стаята за чай и са видели жена ви, седнала с гръб към тях. Взели са я за сляпото момиче, прехвърлили са се вътре и са я удушили изотзад.
Префектът изслуша тези обяснения с все по-объркано изражение. Най-накрая бавно кимна.
— Жена ми познаваше тази продавачка на щурци! — промълви той. — Сляпата вероятно е била свързана с убийците. Дошла е, за да отвлече вниманието на управителката и да даде възможност на убийците да действат свободно.
— Тази версия звучи правдоподобно и аз няма да я пренебрегна — каза съдията. — Сега е по-добре да се приберете у дома, господин Бао. Вече разбрахте, че съпругата ви не ви е лъгала. Общуването й с капитан Ни, приятел от младите години, не е било съвсем обичайно, но не е опетнило дома ви. Довиждане!
— Тя вече не е жива. Отиде си — с погаснал глас изрече префектът. — А беше още толкова млада… — той замълча, после бързо се изправи и излезе.
Докато изпращаше с поглед приведената фигура, съдията Ди си каза, че ще направи всичко възможно Бао никога да не узнае за кратката авантюра на жена си с арабина. Умът му не го побираше как е било възможно дама от доброто общество да се влюби в арабин, но той бързо пропъди тези мисли и се обърна към жената, която стоеше пред него. Запита я остро:
— Говори! Какви други жени, освен постоянните идваха тук? Включително и арабки?
— Никакви, ваше превъзходителство, заклевам се! От време на време господин Яо правеше промени в персонала, но…