— Добре, ще уточня това с него. А сред мъжете, които идваха тук, виждала ли си един висок красив мъж от Севера? — и той описа външността на цензора, но жената поклати глава и отвърна, че приятелите на господин Яо всичките са от Кантон.
Съдията се надигна. Щом се появи на прага на салона, господин Яо скочи от креслото и се завтече към него.
— Чакайте ме вън, в носилката! — сряза го съдията и влезе в чайната.
Капитан Ни разговаряше с Цяо Тай и Тао Ган. Мъртвото тяло бе отнесено. Тао Ган каза възбудено:
— Убиецът се е спуснал от покрива, господарю. До прозореца има високо дърво и клоните му стигат до стряхата на втория етаж. Няколко вейки са откършени съвсем наскоро.
— Така нещата се връзват — възкликна съдията Ди и се обърна към капитан Ни: — Госпожа Бао е била убита от крадци. Вашата връзка с нея е докарала трагичния край, на какъвто е била обречена рано или късно. Безсмислено е човек да се опитва да запази приятелството си с омъжена жена, капитане.
— Случаят беше различен, ваше превъзходителство — спокойно отвърна капитанът. — Мъжът й я пренебрегваше, нямаха деца. Всъщност тя си нямаше никой, с когото да разговаря.
— Освен сляпата й приятелка — сухо отбеляза съдията.
Капитан Ни го изгледа безизразно, после поклати глава.
— Никога не е споменавала за сляпо момиче, ваше превъзходителство. Но вие сте прав, аз съм отговорен за всичко, защото преди години избягах от нея след едно глупаво скарване. Отплавах с надеждата да се върна след няколко месеца, но корабът ни налетя на ураган. Претърпяхме крушение до един остров в Южните морета и мина цяла година, докато успея да се добера обратно тук. Междувременно тя се беше омъжила за Бао. Смъртта на сестра й, а и нещастният брак с Бао я направиха лесна плячка за Мансур. Търсеше съвети от мен и аз реших, че къщата на Яо е най-безопасното място за срещи. Мансур я изнудваше и…
— Защо му е било на Мансур, толкова богат човек, да се занимава с изнудване? — прекъсна го с въпрос съдията.
— По едно време натрупа доста дългове, ваше превъзходителство. Халифът беше конфискувал цялото му имущество. Когато Мансур разбра, че аз съм този, който плаща, започна да иска все повече, защото знаеше, че имам персийска кръв, а той мрази всички перси.
— Като споменахте за перси, бихте ли ми казали кой е бащата на двете ваши момичета робини?
Ни стрелна изпитателно с очи съдията. После сви рамене:
— Това не зная, ваше превъзходителство. Бих могъл да проуча и да го открия, но това няма да върне майка им сред живите, нито ще ги дари с истински баща — той се загледа в празното пространство на пода срещу прозореца и промълви замислено: — Тя бе особена жена. Изключително нервна, много чувствителна. Имах усещането, че нашите разговори значат много за нея… — той замълча, мъчейки се отчаяно да овладее треперенето на устните си.
Съдията Ди се обърна към двамата си помощници.
— Сега се връщам в двореца — каза той. — Трябва да говоря с господин Яо, после ще вечерям. След като и вие привършите с вечерния ориз, елате направо в двореца. Имаме да обсъдим много неща.
Цяо Тай и Тао Ган изпроводиха съдията до носилката му и отново влязоха вътре.
— Сутринта хапнах две маслени питки — мрачно съобщи Цяо Тай на капитана. — После вместо ориз за обяд получих цицина на главата. Неудържимо се нуждая от добро хапване и голяма кана от най-доброто вино. Каня ви да се присъедините към нас, капитане, с условието да ни отведете до най-близката гостилница по най-краткия път!
Капитанът кимна с благодарност.
Глава XVII
Един богат търговец с облекчение напуска кабинета на съдията Ди; Тао Ган произнася забележителна реч
По целия път до двореца съдията Ди остана дълбоко замислен. Мълчанието му още повече притесняваше господин Яо, който поглеждаше тревожно към него, но не набра смелост да го заговори. Когато стигнаха до двореца, съдията го отведе с бързи крачки в залата, която използваше за частен кабинет. Яо видимо се впечатли от огромните й размери. Съдията Ди седна зад широкото бюро и посочи на Яо отсрещния стол. След като домоуправителят поднесе чай и напусна кабинета, съдията бавно изпи чашата си, като през цялото време наблюдаваше мрачно и втренчено Яо. Накрая остави чашата на бюрото и попита внезапно:
— Откъде познавате сляпата продавачка на щурци?
Яо го погледна слисано.
— Както обикновено става, ваше превъзходителство… срещнах я на пазара. Боевете на щурци са едно от любимите ми забавления. Установих, че е твърде начетена по този въпрос. Щом попаднеше на някой добър боец, се появяваше в дома ми. Но напоследък реших, че ще е по-целесъобразно да идва в… на частния ми адрес.