— Добре. Но открили, не открили, искам ви тук преди полунощ. Все още се надявам, че тайното писмо от Великия съвет ще пристигне тази вечер, и може би ще се наложи да действам незабавно.
Двамата приятели се поклониха и напуснаха залата.
Докато чакаха навън за свободна носилка, Цяо Тай каза:
— За да турим ръка на Мансур, ни трябва просто късмет. Няма смисъл отново да се врем в арабския квартал. Там вече ме познават, а и нали не говорим ужасния им език… Всъщност и не мисля, че би му хрумнало да се крие там. Можем да се качим на някой от арабските кораби и да се поогледаме по кейовете. А ти имаш ли някаква представа, къде можем да намерим момичето?
— Тя трябва да бяга както от стражниците, така и от нейните си хора, които искат да я убият. Значи хановете и странноприемниците са вън от играта. Мисля си, че може да се е свряла в някоя изоставена къща. Твърдеше, че познава всяко кътче от квартала около пазара, затова можем да започнем оттам. После ще стесним кръга, като научим къде ходят продавачите на щурци, защото това именно са най-познатите й места.
— Добре — отвърна Цяо Тай. — Да вървим тогава на пазара — той спря една носилка, но тя бе заета. Подръпвайки мустаците си, закрачи напред. — Ти не си разговарял кой знае колко дълго с това пиленце, Тао Ган, а и не разбираш много от жени, но все пак би могъл да ми дадеш някаква обща представа за нея. Какви са ти впечатленията?
— От онзи тип е, дето създават неприятности на всички и най-вече на себе си — троснато отвърна Тао Ган. — Глупаво същество, толкова глупаво, че да се чудиш как се държи на два крака! Всекиму е готова да повярва, с всеки е мила, убедена е, че всеки й мисли доброто… Небесата да са ми на помощ, да ме пазят от такива преблаги и доверчиви хора! Кой я знае в какви каши още се е забъркала? Като нищо в този момент може да пийва чай с убийците на цензора. И при това да е убедена, че са го направили с най-добри намерения, например от грижа завинаги да го излекуват от махмурлук. О, небеса, изпратете ми по-добре малък чуруликащ щурец вместо нея, когато започне да ми обяснява какво точно се е случило. Ако я намерим жива, разбира се — с отровна жлъч добави той. — Веднага ще я тикна зад решетките, за да не се забърка в още по-големи каши!
— Голяма реч му дръпна, братко Тао! — сухо каза Цяо Тай. — А, ето и носилка.
Глава XVIII
Цяо Тай и Тао Ган преследват призраци; двамата дават добър съвет на капитан Ни
Двамата застанаха пред украсената с орнаменти врата, която представляваше западен вход на пазара. Тълпата вътре ни най-малко не беше намаляла, всички пасажи бяха ярко осветени от газени светилници и цветни лампиони. Като се поогледа над главите на множеството, Цяо Тай зърна един прът с окачени на него множество клетки. Той забърза натам:
— Отпред има някакъв продавач на щурци. Да го поразпитаме къде могат да се уловят добри екземпляри.
— И ти какво, очакваш да ти открие тайната на професията си, така ли? Ще ти каже, че ги лови в планината, някъде на трийсет мили нагоре по реката, и то само на третия ден след пълнолуние. По-добре да пресечем пазара, да излезем от южната му врата и да огледаме пустото място със старите къщи за събаряне. Там я срещнах.
На минаване покрай една сергия с щурци дочуха яростни ругатни, последвани от страховити писъци. Разбутаха зяпачите и видяха, че продавачът ожесточено тегли ухото на един петнайсетинагодишен хлапак. Накрая му заши един шамар и се развика:
— Веднага да тичаш и да донесеш клетките, дето си ги забравил, безделнико! — и отпрати момчето с добре премерен ритник.
— След него — прошепна Тао Ган.
В следващата уличка Тао Ган настигна момчето, което едва пристъпяше, като притискаше с ръка ухото си. Той постави ръка на рамото му и каза:
— Твоят господар е долен мошеник. Миналата седмица ме измами с цял сребърник — момчето избърса сълзите си и Тао Ган продължи: — Двамата с приятеля ми сме решили тази нощ да хванем няколко добри бойни щуреца. Какво ще ни посъветваш ти като истински познавач?
— Тази работа не е за всеки — важно каза момчето. — Те постоянно се местят ту насам, ту натам. Преди няколко дни имаше добър улов около храма на бога на войната. Доста народ продължава да се върти там, но само си губи времето. Който си разбира от работата, ги знае тези неща. Сега най-добре е да се отиде при изпитната зала.