— Позанемарил си практиката напоследък, братко Тао! — озъби се Цяо Тай. — Избяга, кучето!
Той огледа мрачно шалчето и попипа монетата, после ги пъхна в ръкава си.
От вратата на килията излезе крехка фигура. Две нежни голи ръце се обвиха около врата на Цяо Тай, една малка къдрава главица се притисна до гърдите му. От съседната килия излезе второ момиче, оправяйки пътьом скъсаните си панталони.
— Пресвети небеса! — възкликна Цяо Тай. — Ужасните близначки!
Дюниазад пристъпи към него. Цяо Тай вдигна фенера и освети бледите лица на двете момичета. Бяха голи до кръста, с множество синини и кървящи драскотини по телата си.
— Тия мръсници се опитаха да ни изнасилят — проплака Дюниазад.
— И то явно не на шега — с гневно лице отвърна Цяо Тай. — Удоволствието, както се вижда, не е било взаимно. Хайде, говорете, как попаднахте тук?
Дананир избърса лицето си, мокро от сълзи, и извика:
— Тя е виновна, тя ме предизвикваше! — погледна с отровен поглед сестра си и бързо продължи. — Капитанът не се върна за вечеря и ние решихме да хапнем малко юфка на пазара. После тя каза, че в изпитната зала имало призраци, а пък аз казах, че няма, а тя каза, че има и че аз никога нямало да посмея да припаря там. И така, дойдохме тук, промъкнахме се край колибата на пазача и хвърлихме едно око в първата алея. Тъкмо щяхме да се махаме от това страшно място, когато изникнаха ей така, от нищото, тези двама ниски и ужасни мъже. Ние хукнахме като зайци и се пъхнахме в тази килия, но те изкъртиха вратата. Единият завлече сестра ми в съседната килия, другият ме хвърли по гръб на масата и започна да ми къса панталоните — придърпвайки остатъците от дрехата си, тя добави злорадо: — Докато налиташе да ме целуне, му забих палеца си в лявото око.
— През цялото време ругаеха и мучаха на някакъв много особен език — с плачлив глас се обади Дюниазад. — Това не бяха хора…
— Този поне си е човек, след като има гръбнак и той е счупен — каза Цяо Тай. Беше разгледал проснатото на неравния калдъръм тяло и разкривеното лице с изпъкнали скули, сплескан нос, ниско квадратно чело. — От водните хора са — обясни той на Тао Ган. — Пак са по следите на сляпата. Искали са да я довършат там на балкона, обаче меракът ги е провалил. Хайде сега да отведем тези шантави моми у дома им.
Девойките се вмъкнаха в една килия и след малко се показаха, криво-ляво загърнати с остатъците от жакетите и панталоните си на цветя. Двете тръгнаха покорно след Цяо Тай и Тао Ган към къщичката на пазача. След дълго тропане през вратата се подаде едно подпухнало от съня лице. Цяо Тай му се представи и нареди да заключи вратата и да чака стражниците да отнесат мъртвото тяло.
— Не за твоето става дума — злобно уточни той. Групичката пое по улицата на юг. Скоро стигнаха до къщата на капитан Ни. Той самият отвори вратата и като видя близначките, въздъхна с облекчение:
— Слава на небесата! Какво пак сте забъркали?
Близначките се хвърлиха на врата му и една през друга започнаха да бъбрят нещо непонятно. Цяо Тай реши, че говорят на персийски.
— Слагайте ги в леглото, капитане — прекъсна излиянията им той. — За малко да загубят онова, дето му викат цвета на девството. По-добре вие се запретнете още тази нощ веднъж завинаги да отстраните тази опасност.
— Това като че ли не е лоша идея — каза Ни и се усмихна нежно на двете момичета.
— Пожелавам ви успех! Но в името на небесата, не им позволявайте след това да ви се качат на главата, капитане! Моят най-стар приятел, всъщност кръвен брат, се ожени за близначки. Преди това го биваше за двама в боя, а каните с вино и жените обръщаше, както си искаше. И какво се случи после с него? Кажи, Тао Ган.
Тао Ган сви устни и поклати тъжно глава.
— Какво се е случило с него? — любопитно попита капитанът.
— Скапа се — мрачно отговори Цяо Тай. — Довиждане.
Глава XIX
От столицата пристигат лоши новини; съдията Ди залага клопка
Двамата намериха съдията Ди седнал зад бюрото си да нахвърля бележки на светлината на два огромни сребърни свещника. Магистратът остави четчицата и попита учудено, загледан в раздърпаните им дрехи:
— Откъде идвате?
Цяо Тай и Тао Ган седнаха и разказаха какво се бе случило в двора на изпитната зала. Когато свършиха, съдията удари с юмрук по масата:
— Удушвачи танка, главорези араби, явно всякакви убийци се разхождат на спокойствие в този град! Пресвети небеса, какво правят хората на губернатора! — и когато се овладя, добави с по-спокоен глас: — Покажи ми тези карти, Тао Ган.
Тао Ган внимателно постави клетката с щуреца в края на масата. След това извади картите и ги разстла пред съдията. Щурецът нададе пронизително цвърчене. Съдията погледна раздразнено към клетката, после се сведе над картите, подръпвайки бавно бакенбардите си. След като ги разгледа, каза: