Съдията хвърли писмото върху масата, скочи и закрачи напред-назад из стаята, подръпвайки нервно дългите си ръкави. Цяо Тай и Тао Ган застинаха с изумени лица, без да знаят какво да кажат. Изведнъж съдията Ди се изправи пред тях:
— Остава ни само едно, което можем да направим — каза той стегнато. — Отчаяна мярка, но оправдана поради печалната липса на време — той зае мястото си и гледайки напред, започна: — Ти, Тао Ган, отиди в ателието на будисткия скулптор и купи дървен модел на отрязана човешка глава. Тази нощ да бъде побита над вратата на съдилището, но високо, за да не се разбере, че не е истинска. Под нея на табло да бъде окачено официалното известие, което сега ще напиша.
Без да обръща внимание на учудените въпроси на двамата си помощници, той натопи четчицата и нахвърли кратък текст. После седна в стола си и го прочете на висок глас:
Съдията Ди, председател на Столичния съд, пристигнал на инспекция е Кантон, откри тук тялото на високопоставено длъжностно лице, обвинено в държавна измяна и избягало от столицата. За главата му бе определена награда. При аутопсията се установи, че престъпникът е бил отровен, но както повелява законът, тялото бе обезглавено и главата ще стои изложена в продължение на установения срок от три дни. Всеки, който може да съобщи нещо за смъртта на този гнусен предател, да се яви пред съдията Ди, за да получи наградата от петстотин златни слитъка. Всички нарушения, евентуално извършени преди това от приносителя, с изключение на сериозни престъпления, ще бъдат опростени.
Съдията хвърли листа на масата и заключи:
— Истинските престъпници няма да се хванат в този капан. Мисля си обаче, че можем да подмамим някой от китайските им съучастници: например ония двамата, преоблечени като стражници, които са донесли трупа на цензора в храма на Цъфтящата пагода. Ако главата бъде изложена и известието бъде пръснато из града тази нощ, има вероятност някой да дотича тук рано сутринта, преди неговият господар да успее да го предупреди, че това е клопка.
Цяо Тай не изглеждаше много уверен, но Тао Ган кимна нетърпеливо и каза:
— Това е единственият начин да стигнем до бърз резултат. Главните престъпници вероятно имат най-малко десетина съучастници, а петстотин златни слитъка са сума, която такива хора не могат да спечелят и за петстотин години. Ще хукнат презглава насам и всеки ще гледа да изпревари другия.
— Да се надяваме, че ще стане точно така — уморено каза съдията Ди. — Така или иначе, това е най-доброто, което мога да измисля. Хайде на работа!
Глава XX
Една жена прави фатална изповед; Цяо Тай моли съдията Ди да го освободи от клетвата
Пронизителните викове на мюсюлманския ходжа събудиха Цяо Тай призори. От минарето се разнасяха призиви към правоверните за сутрешна молитва. Цяо Тай разтърка очи. Беше спал зле, гърбът го болеше. Той прокара внимателно пръсти по подпухналата си шия и промърмори:
— Една дълга нощ и една схватка не би трябвало да значат нищо за здравеняк на четирийсет и пет години, братко!
Стана и както беше гол, отвори кепенците. Изпи една голяма глътка направо от чайника, нажабури си гърлото и изплю хладкия чай в порцелановия плювалник. С въздишка се отпусна отново на миндера. Можеше да си позволи още малко дрямка, преди да стане и да се отправи към двореца. Точно се унасяше, когато го сепна почукване по вратата.
— Оставете ме на мира! — извика той раздразнен.
— Аз съм. Отвори бързо!
Цяо Тай разпозна гласа на Зумруд. Скочи и навличайки пътьом панталоните си, вдигна резето. Тя се вмъкна забързано вътре и веднага залости след себе си. Беше увита в дълга наметка с качулка от син памучен плат. Очите й блестяха и той си помисли, че изглежда още по-хубава от преди. Предложи й единствения стол, а самият той приседна на ръба на леглото.
— Искаш ли чаша чай? — попита той неловко.
Тя поклати глава, блъсна стола и каза нетърпеливо:
— Слушай, всичките ми неволи свършиха! Няма нужда да ме водиш в столицата, заведи ме само при господаря си. Сега, веднага!
— При моя господар? Защо?
— Твоят господар е обещал награда, много пари. Затова! Чух, когато един рибар разправяше на хората от моя кораб. На вратата на митницата била окачена обява. Не знаех, че цензорът е бил замесен в разни политически машинации, мислех си, че идва в Кантон само заради мен. Но това вече няма значение. Наградата по право се пада на мен. Нали в края на краищата аз го отрових!
— Ти! — втрещен извика Цяо Тай. — Как можа…