— Ще ти обясня — прекъсна го тя грубо. — Тъкмо ще разбереш защо е важно веднага да ме отведеш при господаря си. А и да му кажеш някоя добра дума за мен.
Тя смъкна синята наметка и небрежно я захвърли на пода. Отдолу носеше само роба от прозрачна коприна, която не скриваше нито една извивка от съвършената й фигура.
— Преди шест седмици — започна тя — прекарах една нощ с моя покровител в къщата до храма. Когато си тръгвах сутринта, той каза, че в храма на Цъфтящата пагода има празник, и ми заръча да се отбия пътьом и да се помоля за него. Лицемер! Отидох все пак и запалих благовония пред голямата статуя на нашата богиня на милосърдието. А един мъж, който стоеше непосредствено до мен, ме гледаше втренчено. Беше с цивилни дрехи, висок и привлекателен и имаше вид на големец. Попита ме защо се моля на китайска богиня, след като съм арабка. Аз му отвърнах, че за едно момиче никога не е излишно още някоя богиня да го държи под крилото си. Той се засмя и така започнахме разговор. Веднага разбрах, че това е мъжът, когото през целия си живот съм се надявала да срещна. Отнасяше се с мен, като че ли съм истинска дама. Влюбих се в него от пръв поглед точно като някое празноглаво девойче на шестнайсет години. Когато почувствах, че и той ме харесва, го поканих да изпием чаша чай в онази къща. Знаеш, че тя е недалеч от задния вход на храма, а пък покровителят ми беше излязъл. И сам можеш да си представиш какво последва. След това той ми каза, че не е женен и че никога преди това не е бил с жена. Но всичко това нямало значение, каза той, защото ме бил срещнал. Наговори още много други, все такива приятни неща и накрая съобщи, че е императорски цензор. Разказах му за неволите си и той обеща да ми уреди китайско поданство и да възстанови на покровителя ми всичко похарчено за мен. Налагало му се да напусне Кантон за няколко дни, но щял да се върне и да ме отведе в столицата със себе си.
Приглаждайки косата си, тя продължи да си припомня с усмивка:
— Дните и нощите, които прекарахме заедно, бяха най-щастливите в моя живот. Представи си ме, мен, която, небесата са свидетели, съм била със стотици мъже, да се чувствам като младо момиче на прага на първата любов! Толкова бях полудяла от любов, че място не можех да си намеря от ревност, когато му се наложи да замине за столицата. Тогава постъпих като пълна глупачка и всичко обърках!
Тя замълча и избърса потното си чело с крайчеца на ръкава. После грабна чайника, отпи направо от чучура и обобщи равнодушно:
— Сигурно си наясно, че ние, водните момичета, умеем да приготвяме всякакви видове упойки, любовни еликсири, много добри лекарства, но и отрови. Рецептите се предават от поколение на поколение сред жените танка. Имаме една особена отрова, която нашите жени дават на любовниците си, когато заподозрат, че се канят да ги изоставят уж, че им се налагало да заминат. Върне ли се мъжът, жената му дава противоотрова и той нищо не разбира. Цензорът ми обеща непременно да се върне в Кантон след две седмици и да ме отведе със себе си. На нашата последна среща сипах в чая му отрова, която би била безвредна, ако след три седмици се вземе противоотровата. Ако обаче ме измамеше, щеше да плати с живота си. Минаха две седмици, после още една. Тази, третата, беше ужасна… Не можех да ям, не можех да мигна по цяла нощ… След като изминаха тези три седмици, живеех в някакъв унес и броях механично дните… На петия ден той дойде. Появи се на моя кораб рано сутринта. Каза, че спешни дела го задържали в столицата. Пристигнал тайно в Кантон два дни преди това, придружен само от приятеля си доктор Су. Не ми се обадил, защото трябвало да се занимава с някакви араби и освен това не се чувствал добре. Вместо да му мине обаче, му ставало все по-зле и затова дошъл, макар и болен, надявайки се моята компания да го излекува. Аз обезумях, защото нямах в себе си противоотровата, бях я скрила в къщата до храма. Накарах го веднага да тръгнем за там. Той изгуби съзнание в момента, когато влязохме в къщата. Налях противоотровата в гърлото му, но беше много късно. Половин час по-късно издъхна.
Тя стисна устни и се вторачи в покривите отвън. Цяо Тай я гледаше онемял. Лицето му беше смъртнобледо. Тя продължи бавно:
— Там нямаше никой, от когото да поискам помощ, покровителят ми не държеше дори прислужници в онази къща. Изтичах при него и му разказах всичко. Той само се усмихна и заяви, че ще оправи нещата. Мръсникът знаеше, че сега изцяло завися от неговата милост. Аз, една злочеста беднячка, бях убила императорски цензор! Ако ме издадеше, гибелта не ми мърдаше. Казах му, че доктор Су ще започне да се тревожи, ако цензорът не се прибере тази нощ. Тогава покровителят ми ме попита дали доктор Су знае за нас. Когато разбра, че не знае, ме успокои, че щял да се погрижи доктор Су да не създава проблеми.