Тя въздъхна дълбоко. Хвърли един дълъг поглед на Цяо Тай и продължи:
— Ако ме вземеш със себе си, ще мога да държа устата на моя покровител затворена. В столицата той е никой, а ти си полковник от гвардията. Дори и да се разприказва, ти можеш да ме скриеш, така че никой да не ме намери. Но сега и без това всичко се нарежда. В обявата на твоя господар пише, че цензорът е изменник, и значи аз не само не съм извършила престъпление, но и съм направила голяма услуга на държавата. Ще му кажа, че може да задържи половината от златото, ако ми даде поданство и някоя спретната къщурка в столицата. Облечи се и ме води при него!
Цяо Тай не можеше да откъсне ужасения си поглед от жената, която току-що беше произнесла смъртната си присъда. Вторачен в прекрасната й снага, очертана на фона на аленеещото утринно небе в рамката на прозореца, той внезапно видя с ужасяваща яснота сцената на ешафода: това гъвкаво съвършено тяло, осакатявано от ножа на палача, късано парче по парче… Продължителна тръпка разтърси могъщото му тяло. Той се изправи бавно. Застана пред тържествуващата жена, като отчаяно се опитваше да измисли някакъв начин, за да я спаси, някакъв начин да…
Изведнъж тя изпищя и падна в ръцете му толкова неочаквано, че той изгуби самообладание. Прехвана я през гъвкавата талия и наведе глава, за да целуне червените й пълни устни. И тогава пред смаяния му поглед големите й очи застинаха, устните й потръпнаха и между тях по брадичката потече струйка кръв. В същия миг той почувства, че върху дланите му от гърба й се оцеждат топли капки. Напълно объркан, опипа раменете й. Пръстите му се сключиха около ствола на стрела.
Не смееше да помръдне, широката му гръд подпираше бюста на умиращата жена, горещите му бедра бяха прилепени за нейните. Усещаше сърцето й да тупти както на кораба, когато я бе държал в обятията си. После то замря.
Той я положи на пода и изтегли острието от гърба й. Склопи нежно очите й и избърса лицето й. Стана му студено. Като зашеметен плъзна замаян поглед по плоските покриви на арабските къщи отсреща. Изправена пред прозореца, тя бе станала лесна мишена за някой ловък стрелец. В този миг го осени мисълта, че стои до трупа на единствената жена, която някога бе обичал с цялото си същество. Падна на колене, дългите му къдрави коси увиснаха около лицето му и той застена хрипливо.
Измина много време преди да се изправи. Взе синята й наметка и я покри.
— И за двамата ни тази любов означава смърт — промълви той. — Знаех го още в мига, когато те видях, още от началото. Привидя ми се бойно поле, подуших мириса на прясна кръв, зърнах червени потоци…
Той дълго не можа да откъсне поглед от неподвижното тяло, после заключи стаята отвън и се спусна по стълбите. Отиде пеш до двореца по потъналите в зеленина улици, съвсем безлюдни в този ранен час.
Домоуправителят му каза, че съдията Ди е още в спалнята си. Цяо Тай се изкачи по стълбите и седна на един от диваните в преддверието. Съдията го чу. С нощна шапчица и по нощна роба той дръпна завесата на вратата. Държеше гребен в ръка, беше разресвал брадата и бакенбардите си. Когато видя обезкървеното лице на Цяо Тай, пристъпи бързо към него и учудено попита:
— Какво се е случило, в името на небесата? Чакай, не ставай, човече! Та ти си болен! — после седна до него и го загледа тревожно.
Вторачен право пред себе си, Цяо Тай му разказа цялата история на Зумруд. Когато свърши, извърна очи към съдията и добави на пресекулки:
— Аз премислих всичко, идвайки насам, господарю. И двамата бяхме загубени, при всички положения. Ако убиецът не я беше улучил, сам щях да я убия още там, на място. Нейният живот за живота на цензора, живот за живот… Тя щеше да разбере това. Носеше го в кръвта си, както и аз го нося в моята. След това щях да убия себе си. Но както станаха нещата, още съм жив. Обаче ви моля да ме освободите от клетвата да ви служа веднага щом приключим с този случай, господарю. Искам да постъпя в Северната армия, която воюва с татарите отвъд границата.
Дълго време никой от двамата не каза нищо. Накрая съдията Ди промълви тихо:
— Никога не съм я виждал, но разбирам. Тя е умряла като щастлива жена, защото е мислела, че единствената й мечта се превръща в реалност. Но тя е била мъртва още преди да я убият, Цяо Тай. Останала й е една-единствена последна мечта, а на човек му трябват много мечти, за да живее… — той изпъна гънките на робата си, погледна помощника си и каза умислено: — Знам много добре какво ти е, Цяо Тай. Преди четири години в Бейджоу, когато разследвах онези жестоки убийства, и с мен се случи нещо такова. И аз трябваше да взема решение, от което теб убиецът на Зумруд те е отървал. А онази жена спаси живота и кариерата ми.