— Екзекутираха ли я, господарю? — с огромно напрежение в гласа попита Цяо Тай.
— Не. Тя искаше да ми спести това. Самоуби се — и поглаждайки бавно дългата си брада, продължи: — Бях готов да захвърля всичко. Исках да се оттегля от света, който внезапно стана сив и безжизнен, помъртвя.
Той замълча, после внезапно сложи ръката си върху дланите на Цяо Тай:
— Никой не е в състояние да ти помогне. Сам трябва да решиш какъв път ще следваш оттук нататък. Но каквото и решение да вземеш, Цяо Тай, то никога няма да наруши моето приятелство и моето високо мнение за теб — той се изправи и добави с тъжна усмивка: — Сега трябва да довърша тоалета си… сигурно приличам на плашило. А ти по-добре веднага нареди на четиримата агенти незабавно да отидат на нейния кораб и да арестуват прислужничката, която е шпионирала за покровителя й, както и да разпитат екипажа. Трябва да установим самоличността на този неин покровител. После се върни в странноприемницата с десетина души стражници и докарай тялото тук, като преди това се опиташ да установиш как е действал убиецът.
Съдията Ди се обърна и изчезна зад завесата на вратата. Цяо Тай стана и тръгна надолу по стълбите.
Глава XXI
Съдията Ди излага своите предположения; едно ново тайнствено изчезване му дава ключа за загадката
Скоро след като съдията Ди беше седнал да закусва, влезе Тао Ган. Пожела добро утро и веднага попита дали някой не се е появил с претенция за наградата. Съдията поклати глава и му направи знак да седне. Той довърши овесената си каша в мълчание. След като остави пръчиците на масата, се облегна назад и скри ръце в широките си ръкави. После разказа на Тао Ган всичко за неочаквания резултат от измамното обявление.
— И какво излиза, че цензорът се е върнал заради любовна история! — провикна се Тао Ган.
— Отчасти. В същото време е искал да разследва противодържавния заговор на Мансур. Казал е на Зумруд, че се е забавил с някакви араби.
— Но защо е криел всичко, господарю? Защо не е съгласувал действията си с Великия съвет, когато се е върнал в столицата след първото идване тук, и после…
— Той е бил съвсем неопитен с жените, Тао Ган, но много ловък в дворцовите машинации. Подозирал е, че конците на заговора се дърпат от неговите врагове в двора. Затова не е можел да се довери на никого, преди да събере конкретни доказателства. Враговете му са високопоставени особи, нищо чудно да имат свои шпиони в канцеларията, които да ги осведомяват за тайните заседания на Съвета. Цензорът се е върнал в Кантон точно заради конкретните доказателства. И е бил убит тук от заблудената жена, която е обичал.
— Как е могъл изтънчен господин като цензора да си загуби ума по една вулгарна арабска танцьорка, господарю?
— От една страна, тя се е различавала от префинените образовани китайски дами, които цензорът е бил свикнал да среща в столицата. Сигурно за пръв път е видял арабка. За разлика от Кантон в столицата трудно можеш да попаднеш на арабин, за арабка да не говорим. Предполагам, че е бил заинтригуван от непознатото. Освен това явно нейната сексуална привлекателност е възбудила дълго потисканите му желания. Една огнена страст е в състояние да преодолее всякаква пропаст от рода на раса, социално положение, образование и прочее. Цяо Тай също не й е устоял. Не говори пред него за нея, Тао Ган, тази трагедия го е засегнала дълбоко.
Тао Ган кимна мъдро.
— Брат Цяо винаги е имал лош късмет с жените — отбеляза той. — Кой може да я е убил, господарю?
— Цяо Тай смята, че е работа на Мансур. Според него арабинът също е бил влюбен в нея и когато в дома му тя танцувала пред Цяо Тай, той приел много зле вниманието й към госта. Възможно е Мансур да я е проследил, когато е отивала в странноприемницата, и да се е покачил върху покрива на отсрещната къща, за да наблюдава. Когато ги е видял двамата, съвсем оскъдно облечени, помислил е, че това е любовна среща, и я е застрелял от ревност. Може да е станало така, но не е сигурно… — съдията Ди отпи от чая си и обобщи: — Както и да е, стигнахме до ключовата фигура в тази трагедия. А това е покровителят на Зумруд. Той се е опитал да въвлече цензора в арабския заговор, постарал се е да прикрие смъртта му, върху него лежи отговорността за убийствата на доктор Су и на госпожа Бао. Трябва да довършим задачата, която си е бил поставил цензорът, да съберем конкретни доказателства срещу неговите врагове, заговорниците в двора. Те са привлекли покровителя на Зумруд и той ще ни разкрие самоличността им. Не можахме да опазим цензора, но сме длъжни да се погрижим враговете му да получат възмездие за мерзките си деяния. А те не стоят със скръстени ръце, както личи от лошите новини в тайното писмо на Великия съвет. Трябва непременно да открия този мъж, преди да отпътувам днес за столицата. Агентите навярно сега разпитват прислужничката на Зумруд и екипажа на кораба й, но не очаквам много от тези рутинни действия. Престъпникът ще види в тях доказателство, че никой не се досеща за истинската му самоличност.