Тао Ган бавно намотаваше на дългия си показалец три дълги косъма, стърчащи на лявата му буза.
— Яо като нищо може да е покровителят на Зумруд — каза той.
Съдията Ди кимна и обобщи:
— Накрая се връщам към тазсутрешните престъпления. Мансур се е скрил, не той е проследил Зумруд. Мисля, че стрелецът е бил изпратен или от покровителя й, или от негово подставено лице. Страхувал се е, че тя може да разкрие самоличността му, и е пожертвал танцьорката заради собствената си сигурност. Сега стигаме до практическите изводи от цялото това умуване. На базата на известните факти не можем да предприемем нищо срещу губернатора, префекта или господин Лян, тъй като няма недвусмислено установена връзка, между който и да е от тях и извършените престъпления. Ние можем обаче да атакуваме престъпника чрез неговите подставени лица. Мансур е изчезнал, но Яо е налице. Ще го арестувам веднага с обвинение за съучастие в убийството на госпожа Бао. Арестът ще бъде извършен в пълна тайна от четиримата агенти. Ще ги изпратя с някакво лъжливо обяснение, за да отклоня вниманието на престъпника, който следи всяка наша крачка. След като Яо бъде затворен, ще претърсим дома му и…
Вратата се разтвори с трясък и вътре влетя Цяо Тай, целият запъхтян:
— Тялото й е изчезнало! — извика той. Съдията Ди се изправи в стола си.
— Изчезнало? — попита объркано той.
— Да, господарю. Когато отключих вратата, видяхме само празното легло. Имаше няколко капки кръв на пода между леглото и прозореца и голямо петно на перваза. Някой е влязъл през прозореца. Изнесъл е тялото през покривите в арабския квартал. Претърсихме една по една всички къщи там, но никой нищо не бил чул, нищо не бил видял. Това е…
— Какво стана с прислужничката и с хората от кораба? — прекъсна го съдията Ди. — Дали те не знаят кой е бил нейният покровител?
— Тялото на прислужничката е намерено да се носи по течението на реката, господарю. Удушена е. А екипажът никога не е виждал покровителя й. Идвал нощем, винаги със спусната пред лицето качулка. Тези свине, те… — той прекъсна насред думата.
Съдията Ди се облегна назад в стола си:
— Съвършено безсмислено… — промърмори той.
Цяо Тай се отпусна тежко на стола и яростно затърка насълзените си очи с ръкав. Тао Ган го гледаше безмълвно. Понечи да каже нещо, после се отказа и погледна към съдията Ди. Но съдията мълчеше и Тао Ган наля чаша чай на Цяо Тай. Приятелят му я изгълта и остана загледан напред с невиждащи очи. Настана неловко мълчание. Накрая съдията се изправи, заобиколи масата и закрачи напред-назад. Рунтавите му вежди бяха свъсени застрашително.