Той затвори ветрилото си и го прибра обратно в ръкава. През цялото време Лян бе слушал с леко насмешливо изражение на учтив интерес. Съдията изправи гръб и продължи:
— Междувременно се опитах да направя още нещо: да съставя за себе си портрет на моя противник. Осъзнах например, че той е с типичната нагласа на шахматист. Човек, който винаги остава в сянка и кара другите да действат вместо него, все едно са пионки на дъската. И към мен с помощниците ми отношението му е същото — и ние сме изцяло включени в шахматната му партия. Това откритие бе за мен голяма крачка напред. Престъплението е наполовина разкрито, когато се изясни що за човек е престъпникът.
— Съвършено правилно!
— Вгледах се по-внимателно във вас, майстора шахматист — продължи съдията. — Вие несъмнено притежавате много проницателен ум, способен да изгражда сложни схеми и да следи за изпълнението им. Досещам се и за основния ви мотив: неудовлетворението, че не продължавате пътя на прочутия си баща. От друга страна, определено не сте от типа мъже, които биха се влюбили в една арабска танцьорка с кръв на парини във вените си. Реших, че ако вие сте моят противник, любовникът на танцьорката е някой от помощниците ви. Най-подходящ за тази роля изглеждаше господин Яо Тайкай и аз реших да го арестувам. Дотам бях стигнал, когато ми съобщиха за изчезването на тялото й. Това ме накара да дойда право при вас.
— Защо при мен? — спокойно попита Лян.
— Защото, докато си мислех за убитата танцьорка и за танка с техните необуздани страсти, изведнъж си припомних думите на една бедна китайска проститутка, която е била робиня при танка. По време на пиянските си оргии те обичали да се хвалят, че преди осемдесетина години някакъв високопоставен китаец се оженил тайно за едно от техните момичета и после синът на двамата станал прочут воин. Тогава се сетих за чертите на Повелителя на Южните морета. Те ясно личат и на този портрет отсреща. Широки изпъкнали скули, сплеснат нос и ниско чело… „Стар маймун“, както с любов го наричали моряците му.
Лян бавно поклати глава.
— Значи сте разбулили нашата ревниво пазена семейна тайна. Да, баба ми наистина е била танка. Дядо ми е извършил престъпление, като се е оженил за нея — той се засмя и продължи с лукаво пламъче в очите: — Представете си какво би било, ако хората научат, че в жилите на великия адмирал е течала кръв на парини! Ами значи той не е бил безупречният благородник, за какъвто винаги е минавал…
Без да обръща внимание на забележката, съдията Ди продължи:
— Тогава си дадох сметка, че мисля за погрешна партия шах. В моето съзнание беше нашият, китайски шах за начетени литератори с равностойни фигури или пък военният му вариант, който представлява битка между двама генерали. Изведнъж осъзнах, че моят противник играе разновидността, която, както съм чувал, била разпространена в Индия. При нея царят и царицата са най-важните фигури. И в конкретната партия, която разигравате, големият залог е не завоюването на високо положение в столицата, а притежаването на царицата.
— Невероятна проницателност, наистина! — с тънка усмивка вметна Лян. — И мога ли да ви попитам в каква фаза е партията според вас?
— В последната. Царят е загубен, защото царицата умря.
— Да, тя умря — потвърди Лян. — Но поне ще бъде почетена, както подобава на царица. Царица в играта на живота. Нейният дух сега блаженства сред всичките тези тържествени обреди, радва се на богатите дарове, на свежите цветя. Погледнете усмивката й, нейната очарователна усмивка… — той стана и с бързо движение дръпна завесата пред олтарната ниша.
Съдията ахна от изумление пред нечуваното светотатство. Тук, в свещената зала на предците на рода Лян, срещу портрета на покойния адмирал в нишата за табличките с имената на мъртъвците, изпънато върху златния лак, лежеше голото тяло на Зумруд. Танцьорката бе положена възнак, с подпъхнати под главата ръце, пълните й устни се извиваха нагоре в подигравателна усмивка.
— Това е само началото на грижите за нея — с любезен глас обясни Лян, докато нагласяше обратно завесата. — Тази нощ работата ще продължи. Времето е топло, трябва да се бърза.
Той седна отново. Съдията бе успял да се овладее и попита хладно:
— Имате ли нещо против заедно да възстановим партията, ход по ход?
— О, точно това е и моето желание — със сериозно изражение отвърна Лян. — Анализът на партиите винаги ми доставя най-голямо удоволствие.
— И така, залогът е била Зумруд. Вие сте я откупили, тялото й е било ваша собственост. И толкоз! Мислели сте си, че можете да спечелите любовта й, ако успеете да задоволите единственото желание, което я е владеело изцяло: да се издигне от положението си на парини до високопоставена китайска дама. Могли сте да го постигнете само ако се доберете до някой от най-близките до двора сановници в столицата. Парило ви е под петите, защото сте живеели с постоянния страх, че току-виж сте я изгубили, било защото тя може да се влюби в някого, било защото някой друг би й помогнал да осъществи амбицията си. В нея се е влюбил Мансур. На пръв поглед тя не му е обръщала никакво внимание, но вашето опасение е било, че рано или късно арабската й кръв ще заговори, и затова сте решили да премахнете Мансур. Точно тогава някой от вашите приятели в столицата ви е пошушнал, че една влиятелна личност в двора, приближена до императрицата и нейната клика, търси начин да компрометира императорския цензор Лю и е готова щедро да възнагради онзи, който би й помогнал да осъществи намерението си. Късметът сам се е пъхал в ръцете ви! Вие веднага сте се заели да изработите плана, който в крайна сметка да доведе до завладяването на царицата. Направили сте примамливо предложение на въпросната особа в двореца. Вие…