— Тази невъобразима глупачка! — гневно го прекъсна Лян. — Тя ми докара всички неприятности на главата, когато се отказа от блестящо бъдеще близо до мен. Ние двамата сме наследили бащините способности, по-малката ми сестра беше само една празноглава женичка, която се мяташе насам-натам в смехотворните си влюбвания. Но Ланли!… Когато старият ни домашен учител разучаваше с нас класическите книги, тя отведнъж схващаше и най-трудните пасажи. А и беше невероятно красива, като момче тя бе идеалът ми за съвършената жена. Често надничах, докато се къпеше… — той замълча, преглътна няколко пъти и едва тогава продължи: — Когато пораснахме и родителите ни починаха, аз й припомних нашите стари предания за това, как светите основатели на империята са вземали за съпруги собствените си сестри. Но тя не искаше и да чуе, наговори ми ужасни, убийствени неща, накрая заяви, че напуска дома и че никога няма да се върне при мен. Изчаках я да заспи и й полях очите с врящо масло. Нима можех да допусна една жена, след като се е отнесла презрително към мен, да насочи вниманието си към други мъже? И после, наместо да ме прокълне, тя започна да говори, че ме съжалява, тази нещастна лицемерка! Побеснял от ярост, подпалих стаята й и исках… исках… — той изглеждаше извън себе си, лицето му бе обезобразено от безсилен гняв. Измина известно време преди да се овладее и да продължи: — Уж нямаше никога да се върне, а напоследък започна да се навърта тук и да души из къщата, проклетата му кучка! Научих, че видяла двамата мои хора, които донесоха тук тялото на цензора, преди да го замъкнат в храма, и освен това откраднала онова гнусно насекомо. Макар нищо да не знаеше за моя план, достатъчно е хитра, та да съпостави едно — друго. Добре, че моите хора я проследили до нейния коптор, когато вашият помощник я изпратил, и дори чули част от разговора им. Коварната кучка ви е насочила по дирите ми, подхвърляйки, че уловила щуреца до храма, където бе намерен трупът на цензора. Затова я прибрах тук и я заключих. Но тя избяга още на другата сутрин, веднага след закуска. Как успя да го направи, и досега…
— Наистина, щурецът ме отведе до храма — каза съдията Ди. — Това, че открих тялото на цензора, беше удар за вас, тъй като желанието ви е било то да изчезне, за да не се разбере, че е бил отровен с отрова на танка. Възнамерявали сте, предполагам, да накарате Мансур да признае, че го е хвърлил в морето. Все пак вие успяхте да обърнете нещата в своя полза. При моето посещение тук недвусмислено подметнахте, че арабите поддържат близки отношения с танка и следователно за Мансур не би представлявало трудност да се сдобие с тяхната отрова. Нещата се подреждаха чудесно за вас. И тогава за втори път човешкият елемент обърка стройния замисъл на вашата партия. Полковник Цяо вижда Зумруд и пламва от любов към нея. Вашите съгледвачи ви донасят, че той я е посетил вчера сутринта на кораба и че по всяка вероятност е правил любов с нея. Ами ако тя го е убедила да я вземе със себе си в столицата? Ами ако, без да иска, е разкрила пред него самоличността ви? Цяо Тай е трябвало да изчезне. Убийството е трябвало да стане в дома на капитан Ни — съдията замислено погледна домакина си и попита: — Как разбрахте, че Цяо Тай ще се върне за втори път там?