Тао Ган освободи носилката и отиде пеш до пазара. Гърбът го болеше, краката му тежаха, но усещаше, че трябва да изпълни онова, което бе намислил. След врявата и блъсканицата на пазара тъмната задна уличка, по която сви, му се стори още по-зловеща. След като изкачи тясната стълба, за миг поспря пред вратата и се ослуша. До ушите му едва-едва достигнаха нежни звънтящи звуци. Догадката му се оказа вярна. Той почука и влезе. Окачените малки клетки се открояваха на звездното небе, в сумрака едва-едва се забелязваше кошничката за чай на масата.
— Аз съм — каза той, когато тя се появи иззад бамбуковия параван. Хвана я за ръкава и я отведе до пейката. Седнаха един до друг. — Знаех си, че ще ви намеря тук — промълви той. — Потеглям обратно за столицата утре рано сутринта и не ми се искаше да си тръгна, без да се сбогуваме. Съдбата нанесе съкрушителни удари и на двама ни. Вие загубихте брат и сестра, аз: най-добрия си приятел — и той разказа накратко за смъртта на Цяо Тай. След това попита угрижено: — Как ще се справяте сега съвсем сама?
— Много е мило, че сте помислили за мен при вашата огромна тъга — спокойно отвърна тя. — Не се тревожете за мен. Преди да напусна дома, подписах на чичо си документи, с които се отказвам от всичките си права над имуществото на брат ми. Не се нуждая от нищо. Имам си щурците, с тях винаги ще ми е добре. Те не ме оставят да бъда самотна.
Тао Ган се заслуша в цвърчащите звуци.
— Пазя си двата щуреца от вас — най-сетне продума той. — Първия, който ми изпратихте, и втория, който намерих в изпитната зала. Аз също започнах да ценя песента им. Успокояващо е. Чувствам се възрастен и уморен, Ланли, мечтая си само за спокойствие — той погледна с крайчеца на окото нежното й лице и внимателно постави ръка върху нейната: — Наистина ще ви бъда много признателен, ако един ден дойдете и останете с мен в столицата. Заедно с щурците.
— Стига първата ви съпруга да не възрази — каза тя със същия спокоен глас…
— Аз съм сам. Нямам първа съпруга — после добави по-меко: — Но току-виж съм се сдобил… когато вие кажете „да“.
Тя повдигна сляпото си лице и внимателно се заслуша. Един звук се издигаше над всички останали, сребрист и нежен.
— Това е златното звънче — каза тя с доволна усмивка. — Ако се вслушате внимателно, ще чуете, че неговата песен означава не само спокойствие. Означава и щастие.
Послеслов
През седми век двете най-могъщи държави в света са китайската Танска империя на изток и арабският халифат на запад, по това време владеещ целия Среден изток, Северна Африка и Южна Европа. Любопитното е, че всяка от тези две големи сили едва подозира за съществуването на другата: връзките им се осъществяват само в няколко пръснати тук-там търговски центъра. Наистина храбри китайски мореплаватели стигали с корабите си до Арабско море, но у дома разказите им били възприемани като моряшки небивалици. Желанието ми беше в този роман да покажа съдията Ди в необичайна обстановка и затова разположих действието в Кантон, голям пристанищен град и средоточие на връзките между китайци и араби.
Описаните събития са изцяло измислени, но те се свързват с известните исторически факти от това време, като например пътя към трона на страховитата императрица У, все по-здраво улавяща юздите на властта. Перипетиите в романа отразяват до известна степен назряващия сблъсък между нея и съдията Ди по повод най-големия успех в кариерата й — отстраняването на законния престолонаследник. За този период от живота на съдията Ди любознателният читател може да научи повече от историческия роман на Ли Ютан Lady Wu, a True Story (Лондон, 1959; в него името на съдията Ди е изписано като Ди Женджие).
За лъжливата обява от глава XIX на настоящия роман ме вдъхнови една от най-старите китайски криминални истории. В нея е описана хитрост, приложена от китайския Макиавели, полулегендарния държавник Су Шън, живял през IV в. пр. Хр. За да отмъсти на своите политически врагове, които се опитали да го убият, на смъртното си ложе Су Шън помолил царя, след като умре, тялото му да бъде изложено разчленено на пазара с надпис, че е бил предател. Така враговете му, които се явили да искат награда заради покушението срещу предателя, били заловени и екзекутирани (вж. T’ang-yin-pi-shih, Parallel Cases from under the Pear Tree, a Thirteenth Century Manual of Jurisprudence and Detection от Роберт ван Хюлик, Лай-ден, 1956).
Отровата, използвана от Зумруд, е описана в китайското историческо произведение Nan-chao-yeh-shih, в главата, посветена на планинското племе ди-анкуей, живеещо в Югозападен Китай (Histoire Particuliere du Nan-tchao, френски превод на Камий Сенсон, Париж, 1904, стр. 172).
Отново ще припомня, че по времето на съдията Ди китайците не са носели плитки. Този обичай се разпространява сред тях след манджурското нашествие през 1664 г. Преди това мъжете събирали косата си на кок и задължително носели шапка както навън, така и у дома. Не са пушели: тютюнът и опиумът навлизат в Китай много след времето на съдията Ди.