— Приготвят каляската — каза тя. — Но чух как отец Кели най-изрично каза, че си твърде болен за пътуване.
Баронът като че ли се стегна.
— Задължения, скъпа. Важно е Мондегрийн да бъде представен на Съвета и…
— И? — Тя млъкна и се обърна към Кетол. — Ако ни извините за миг, бих искала да…
— Моля те, спокойно, скъпа. Невежливо ще е да молим човек, който ни направи такава услуга, да напусне като слуга. — Махна с ръка към подноса. — Та той дори не е изпил чая си.
Дамата сви устни упорито.
— Е, добре. Притеснявай ме пред този човек, щом искаш.
— Да те притеснявам? Как бих могъл?
— Добре: искам да ми разрешиш да те представям на Съвета. Има прецедент. Рядък, но прецедент…
— Не бих могъл да поискам това от теб, скъпа — отвърна баронът. — Уморена си от пътуването.
Кетол седеше неподвижно. Поне ако престанеха да го забелязват, нямаше да се замеси в спор между барона и съпругата му. За какво точно беше спорът не разбираше — баронът току-що тъкмо беше казал, че тя се връща в Ламът…
— Щом не ми се доверяваш — добре. Защо ти трябва да говориш от името на Мондегрийн? А лорд Вентен? Бентийн?
Кетол не знаеше тези имена — стоенето настрана от местната политика винаги беше умно решение, — но баронът се намръщи и вяло поклати глава.
— Ами, предполагам, че братовчед ми Алфон би могъл…
— Алфон е идиот и е хвърлил око на баронството. Баронът се пресегна и я потупа по корема.
— Надявах се това да помогне. Но…
— Ще ви помоля още веднъж, съпруже. Пратете ме в Ламът, на Съвета, за да представлявам интересите ви. Нашите интереси.
Баронът въздъхна и кимна.
— Добре, скъпа. Както желаеш. — Обърна се към Кетол. — Вярвам много на своите войници, но ще очаквам и вие да се грижите за жена ми.
Кетол започваше да разбира защо кесията е толкова тлъста.
— Да, милорд.
— Иска от нас да какво? — Дърайн поклати глава.
— Да пазим жена му.
— А Морей?
— Не каза. Но не мисля, че много го интересува.
Дърайн изсумтя.
— Да, но Том Гарнет и Стивън Арджънт ги интересува. Няма нужда да ставаме гувернантки на още една благородна особа. Ако пак ни скочат цурани, ще си имаме достатъчно грижи да опазим Морей и ще трябва да отговаряме пред капитана и Началника на мечовете, ако не го направим.
— Не казвам какво трябва да направим. Казвам само за какво ни помоли. — Кетол подхвърли кесията в шепа. — И за какво ни плати със злато.
— Златото е чудесно, но не прави меча по-остър, нито китката побърза — отвърна Дърайн. — Ако нещата се сговнят, казвам да пазим барона, а лейди Мондегрийн да се пази сама.
Пайроджил ги слушаше мълчаливо, загледан в товаренето на впряга. Най-отгоре слагаха кафезите с пощенските гълъби, а и войсковата част трябваше да се осигури. Трябваше да се натоварят фургоните с чували зърно за конете; щяха да са нужни и платнените торби и дъбовите бурета с продоволствие за войската.
Напълно възможно беше пътните дрехи на дамата да са си останали опаковани, разбира се, и да са приготвили веднага нова двойка тантурести слугини; но товаренето на сандъци в каляската и наличието на втори фургон подсказваше някаква степен на приготовления.
Защо? Дамата беше достатъчно добра ездачка, след като бе предпочела на идване конския гръб…
Цялата тая работа не му харесваше. Ама никак.
— По този въпрос съм с Дърайн — най-сетне отсече той. — Не си се заклевал, нали? — Кетол имаше странни представи за спазване на обещания.
— Не. Но и не изсипах кесията.
— Мамка му.
— Хмм. — Дърайн потупа небрежно с пръст дръжката на меча си. — Започвам да си мисля, че май ще трябва да се опитаме да си измъкнем парите веднага щом стигнем в Ламът и да видим дали може да се сврем в Илит, докато се стопи ледът.
Пайроджил кимна. Политика. Явните наследници на барона бяха измрели и освен ако в корема на лейди Мондегрийн нямаше някой друг, след смъртта на Мондегрийн определено щеше да има спорове за баронството.
Проклет глупак, да остави последния си син и наследник, от предишната му жена, да замине и да се наниже на цуранско копие — но кралските благородници си бяха такива. Сигурно беше трудно човек да заповядва на хора, след като изглежда твърде страхлив да ги поведе в битка.
— Та какво ще кажете да върнем кервана в Ламът — като държим под око барона, не дамата — да си вземем парите и после да мръднем в Илит да гледаме от някоя пристанищна кръчма как се чупи ледът? — рече Дърайн.
Кетол отвори уста да му отвърне, но спря.