— Няма да кажем нищо, сър. Няма да можем.
Арджънт запази усмивката си, но тя охладня.
— Сериозната ми тревога е, когато се разчуе, че сте настояли да ви се плати и сте напуснали Ламът точно сега, когато бурята приближава. Ще почнат приказки, може да възникнат подозрения. Може да настане такава бъркотия, че нещата да излязат изпод контрол. — Поклати глава. — Та мисля, че най-добре за всички заинтересовани, включително и за вас тримата, ще е ако останете — поне докато и бурята, и Съветът приключат. — Вдигна очи към Кетол. — И не ме карай да настоявам.
— Не казвате, че не можем да си вземем парите и да си заминем, нали, милорд?
— Не. — Началникът на меча поклати глава. — И по-добре да не чувам, че съм намеквал подобни неща. — Присви очи и вдигна пръст. — Казвам само, че не съм в настроение да потушавам безсмислени вълнения сред наемниците, а точно това вероятно ще се случи, ако вие тримата седнете до камината на някоя кръчма и се разбъбрите, че Началникът на мечовете не иска да ви плати веднага.
— Милорд, аз…
Арджънт вдигна ръка и го прекъсна.
— Ако вие тримата почукате на вратата на барон Морей и си поискате заплатата, той ще отвори счетоводните книги да види какво ви се дължи, а после ще отвори съкровищницата в мазето, за да ви плати всеки реал и всеки медник, който сте заработили. Не казвам, че не можете да го направите. Но казвам, че точно сега това няма да е най-умното.
Физиономията му беше по-ледена и от вятъра, нахлул в Орлово гнездо, въпреки усмивката… а може би точно заради нея.
— Колкото до барона — продължи той, — ще наредя на капитан Перлен да назначи стражи да пазят покоите му в замъка, за да можете тримата да имате малко свободно време, поне докато спи. Не би трябвало да е в опасност в леглото си… но искам вие тримата да го пазите да не му се случи нещо лошо през останалото време. Поне докато не свърши Съветът и не отмине бурята.
Арджънт наля още по чаша и вдигна своята за наздравица.
— Разбира се, стига да преживеем всичко това без произшествия, сигурен съм, че графът няма да възрази, ако изразя благодарността му със значителен бонус над договореното ви заплащане. Точно толкова, колкото съм сигурен, че целият този разговор ще си остане между теб и мен. — Усмивката му стана лукава. — Имаме ли някакъв проблем с това, Кетол?
— И ти какво каза? — Пайроджил затвори очи и поклати глава.
— Казах „да“. Ще останем поне докато не свърши Съветът и не отмине бурята — отвърна Кетол. — Което дойде последно. Опитах се да го накарам да се съгласи за което свърши първо, но той настоя.
Дърайн завъртя очи към тавана.
— Значи оставаме лепнати тук като гувернантки на негово баронство, готови да поемем вината, ако двамата с Люк Верхайен успеят да се наръгат с мечовете.
Пайроджил поклати глава.
— Само за още малко…
— Харесва ли ти? — Дърайн се намръщи.
— Не. Не ми харесва. Казвам, че можем да го изтърпим, поне засега. Дори не обвинявам Кетол, макар че се изкушавам. — Дърайн го изгледа въпросително. — Струва ми се, че Стивън Арджънт не му е оставил избор.
— Така си е — каза Кетол.
Пайроджил поклати глава.
— В края на краищата все някой трябваше да иде при Началника на мечовете и да попита за платата ни. Можеше да е всеки от трима ни. Трябваше да преценя, че Арджънт няма да се съгласи на това.
Дърайн го погледна объркано.
— Значи, макар да нямаме никакъв избор, всичко е наред, защото е още само за малко?
— Не — отвърна Пайроджил. Дърайн вече явно беше объркан.
— Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че нещата вървят добре, това е проблемът.
— Проблемът е, че няма проблем?
Пайроджил кимна.
— Мда. Докато нещата вървят добре, той няма да иска да прави никакви промени. В края на краищата той просто седи временно на стола на графа. Не е граф на Ламът. Той просто иска граф Вандрос да се върне в града в същото състояние, в което го е напуснал — а ако е дошло време за освобождаване на наемници, Арджънт ще иска да остави графа да го направи, не да го прави самият той. — Сви рамене. — Доколкото той знае — доколкото всички ние знаем, — общата щабна среща в Ябон ще реши дали корпусът на Ламът да се прати на север до Каменната планина, на запад до Калдара или Тит-Онака или другаде. Ужасно притеснително ще е — както за графа, така и за Началника на мечовете — ако херцогът реши да използва войската на графа, а Вандрос се върне и завари, че Началникът на мечовете е платил на всички наемници, които графът на Ламът току-що е обещал на херцога.