От друга страна, ако бе така — Дърайн и Пайроджил щяха да решат, че е така — същото това отвличане бе предизвикало предложението на барон Морей, а Пайроджил и Дърайн още му се сърдеха, че просто не го беше отхвърлил.
Тъй че беше по-добре да запази за себе си преценката дали е умен, или глупав. Не хранеше и най-малкото съмнение как ще го приемат приятелите му.
Междувременно…
— Колко време имаме според вас?
— Няколко часа — Отвърна Пайроджил. — Освен ако не извадим страхотен късмет. Бойците на барон Морей са му верни, а и доста хора на Мондегрийн има. Господарката им лежи мъртва в стаята си, а убиецът сигурно седи в Голямата зала.
— Това, че Том Гарнет прати хората на Морей и Мондегрийн до околните села, беше разумно.
— Мда. Точно затова имаме няколко часа вместо бой по улиците. Не за първи път враждата между местни фракции можеше да прерасне в истинска война.
— Надявам се едната група да успее да стигне до село Кернат на север или другата до Вендрос на юг, но те са на мили оттук и се съмнявам, че ще успеят. Особено в тоя сняг до кръста и след като сигурно ще изгубят пътя. — Пайроджил за миг присви очи. — Май ще е най-добре отрядите на Том Гарнет и на Кели да избият една от двете страни без предупреждение… но не мисля, че Началникът на мечовете ще заповяда това.
— Лош прецедент ще е — каза Дърайн. — Току-виж се стигнало до избиването на някои наемници, вместо да им се плати.
— Мда. Версията, че Морей и Верхайен са сключили мир, няма да мине…
— Сигурен ли си?
— Не съвсем. Но не мисля, че ще е много убедителна. Не и за хората на Морей и Мондегрийн. А е само въпрос на време, преди те да поемат нещата в ръцете си или редовните да ги попритиснат. — Започването на бой беше лесно. Спирането му, преди да е почнал, беше трудно. Да викнеш „спри“, след като боят е почнал, беше почти невъзможно.
— Значи не ни остава нищо, освен да направим каквото ни се каза — да разберем кой е, и то бързо — Кетол въздъхна.
— Което ни връща на въпроса: „Как?“ — рече Дърайн.
Кетол се обърна към Пайроджил.
— „Как“ е твоята специалност.
Пайроджил вдигна ръце.
— В това нещо? Не ми е специалност. Това не е ничия специалност. — Затвори за миг очи да помисли. — Едното, с което може да се почне, е информация.
Дърайн го погледна учудено.
— Като например да тръгнем и да питаме всеки из замъка: „Извинете, милорд, но да не би случайно да сте клъцнали две гърла нощес?“
Кетол изобщо не мислеше, че е смешно, но Пайроджил кимна.
— Нещо такова. Да видим дали ще можем да разберем как бароните — а и капитаните и стражите, които са се мотали из замъка — са прекарали нощта — и вечерта.
— И смяташ, че ще ни го кажат? — Кетол не разбираше.
— Не бе, идиот… но ако барон Визтрия твърди, че е бил буден до заранта и е поркал с барон Лангахан, а Лангахан каже, че си е легнал рано, разбираме, че един от тях лъже.
— Някой е наблюдавал в коридора и се е възползвал от това, че стражът е заспал — каза Кетол.
— Или може да не е заспал. Може и той да е вътре. Не е зле някой да попита и него. — Пайроджил се обърна към Дърайн. — Поразпитай го. Издълбоко. После ме намери.
— А ти къде ще си?
— В Голямата зала. Ще разпитвам благородниците и капитаните — малко по-вежливо от твоята беседа с онзи идиот Ерлик.
Дърайн кимна.
— А аз? — попита Кетол. — Какъвто съм идиот, май ще съм безполезен в това.
— Ако уталожиш малко чувствителността си заради факта, че си дръвник, може и да има полза от тебе. — Пайроджил се ухили. — Можеш да поогледаш терена.
— Терена ли?
— Терена, да. Нали си син на лесничей.
Кетол не обичаше да се говори за това, нито за разрушаването на родния му дом, довело го до това да си изкарва поминъка е лък и меч, но беше вярно, тъй че кимна.
— Е, и какво прави един лесничей, като намери останките от убит елен?
Кетол сви рамене.
— Ами… Гледаш дали можеш да проследиш бракониера, опитваш се да добиеш представа откъде е дошъл. Ако извадиш късмет, може да намериш и стрелата.
— Случва ли се?
— Често. Нали ги стрелят в шията и оставят главата. Стрелата, знаеш, се заклещва и ги мързи да я вадят. Ако намериш стрела, нищо, че е небелязана — бракониерите не си бележат стрелите, та да ни е по-лесно — можеш да стигнеш до някоя податка от перата и върха откъде е, а това ти дава податка за…
— Податка, да. Това е думата. Търсим податки. Провери стаята на дамата — и виж дали можеш да намериш някоя податка.