(Един ден си послужих с думата „баня“ пред Райли, а той избухна в гръмък смях и каза, че една баня или си е баня, или изобщо не е никаква баня! Но когато си свикнал с крановете и удобствата на истинските бани, ти е странно да наричаш бани две тесни стаички, снабдени с по една тенекиена „вана“, калната вода, за които се носеше в стари бидони за петрол!)
Цялата тази страна била пристроена от доктор Лайднър към първоначалната арабска къща. Спалните бяха еднакви и имаха по една врата и по един прозорец, които гледаха към двора.
На северната страна бяха разположени чертожната зала, лабораторията и фотографските помещения.
От другата страна на верандата разпределението на стаите беше почти същото. От трапезарията се влизаше в канцеларията, където се съхраняваха архивите, съставяха се протоколите и се извършваха машинописните работи. Стаята на отец Лавини беше същата като на госпожа Лайднър, само че на отсрещния ъгъл. На него му бяха отредили една от двете големи спални, защото там дешифрираше или както се наричаше това — писмените знаци от плочките.
От същия този ъгъл при стаята на отец Лавини тръгваше стълбището, което водеше към покрива. На запад се нареждаше най-напред кухнята, след която идваха четири малки стаи, заемани от младите мъже — Кари, Емът, Райтер и Колман.
На северозападния ъгъл се намираха фотографското ателие и тъмната стаичка за проявяване на снимки, свързани с обща врата, после идваше лабораторията. В средата на северната фасада се намираше единственият вход на къщата — голяма порта със свод, през която бяхме минали и ние. Навън се виждаха жилищата на местната прислуга, помещението за войниците от охраната и конюшните. Вдясно от входа чертожната зала заемаше по-голямата част от северната страна.
Спрях се малко по-подробно върху общия план на сградата, за да не става нужда да се връщам към отделните помещения по-късно.
Както вече споменах, госпожа Лайднър лично ме разведе да се запозная с разположението на помещенията в сградата и накрая ме настани в моята стая, като изрази надежда, че ще имам на разположение всичко необходимо.
Мебелировката се състоеше от легло, шкаф и стол. Макар и твърде скромна, тя беше чиста и уютна.
— Слугите ще ви носят топла вода преди всеки обяд и вечеря. И всяка сутрин, разбира се. Ако ви потрябва топла вода през останалото време на деня, излезте навън и плеснете с ръце. Щом се появи момчето, кажете му: „джиб май хар“. Смятате ли, че ще можете да запомните тези думи?
Отговорих утвърдително и повторих фразата малко неуверено.
— Много добре. Ала не забравяйте да викате силно — арабите не разбират, ако им се говори с обикновен „английски“ тон.
— Езиците са чудна работа — казах аз. — Странно колко различни езици има по света!
Тя се усмихна.
— В Палестина има един храм, където молитвата „Отче наш“ е написана на деветдесет езика.
— Сериозно! Трябва да пиша на леля ми за това — страшно много ще я заинтригува.
Госпожа Лайднър разсеяно докосна каната с вода и легена, а после премести сапунерката с няколко сантиметра.
— Надявам се, че ще ви бъде добре тук — каза тя — и че няма да се отегчавате прекалено.
— Рядко се отегчавам — заявих аз. — Животът е твърде кратък за това.
Без да ми отговори, тя продължи разсеяно да размества нещата върху поставката за миене.
Внезапно втренчи в мен тъмните си теменужени очи.
— Какво точно ви каза моят съпруг, сестра?
В моята професия се отговаря почти винаги по един и същи начин на въпроси от този род.
— Останах с впечатление, че сте депресирана, госпожо Лайднър — отговорих с най-естествения си тон — и че имате нужда от някого, за да се грижи за вас и да ви разтоварва от неприятности.
Тя сведе глава бавно и замислено.
— Да — каза. — Да, благодаря ви.
Думите й ми прозвучаха малко загадъчно, но нямах намерение да се задълбочавам в нещата. Вместо това изрекох: