— Той е много внимателен към жена си, нали? — отбеляза госпожа Меркадо.
Аз отговорих:
— Да, много приятна гледка.
Младата жена ми хвърли изпитателен поглед.
— Според вас какво всъщност й има, сестра? — попита тя, снишавайки малко гласа си.
— О, едва ли е нещо сериозно — бодро отвърнах аз. — Леко нервно претоварване, струва ми се.
Госпожа Меркадо впи в лицето ми същия онзи настойчив поглед, както по време на чая.
— Да не би да сте специализирали грижи за нервноболни?
— О, съвсем не — отвърнах аз. — Защо си го помислихте?
След кратко мълчание тя ме попита:
— Знаете ли колко ненормална беше тази жена? Доктор Лайднър не ви ли е казвал?
Мразя клюките по отношение на моите пациенти. От друга страна, зная от опит колко е трудно да се изтръгне истината от близките, а пък докато не разбере човек естеството на болестта, лечението е само лутане без резултат. Е, когато има лекар, всичко изглежда съвсем иначе — той ти дава всички необходими сведения. Само че тук нямаше никакъв лекар. Доктор Райли никога не е получавал професионално мнение, а и не бих могла да твърдя, че професор Лайднър ми каза всичко, което трябваше да знам за състоянието на жена му. Обикновено съпрузите не говорят по тези въпроси и само могат да бъдат поздравени за това. Ако бях обаче по-добре осведомена, щях да се ориентирам как да постъпвам с пациентката си.
Госпожа Меркадо, тази малка усойница, умираше от желание да говори. От своя страна, аз както от човешка, така и от професионална гледна точка много желаех да чуя какво имаше да ми разкаже тя. Ако пък желаете, можете да ме обвините и в любопитство.
Аз казах:
— Изглежда, госпожа Лайднър не се е държала съвсем нормално напоследък?
— Нормално ли? — ухили се тя. — Какво ти нормално! Направо ни изкара акъла от страх. Една нощ по прозореца й някой чукал с пръсти. После пък видяла отрязана до китката ръка. Когато обаче заяви, че някакво жълто лице се изблещило на стъклото и щом изтичала към прозореца, там нямало нищо — е, как тогава да не ви настръхне косата?
— А може би някой й разиграва номера? — предположих аз.
— Ами, номера! Всичко това е плод на нейното въображение. Слушайте само — преди три дни, по време на вечерята, на повече от километър и половина оттук се стреляше и тя скочи от стола си и се разпищя. Направо ни смрази кръвта. А пък доктор Лайднър се втурна към нея и просто стана смешен с държанието си. „Няма нищо, мила, няма нищо!“ — все повтаряше той. Знаете ли, сестра, според мен понякога мъжете само поощряват жените си в истеричните им пристъпи. Жалко, това никак не е хубаво. На подобни халюцинации изобщо не трябва да се обръща внимание.
— Правилно, стига действително да са халюцинации.
— А какво друго могат да бъдат?
Не знаех какво да й отговоря, затова замълчах. Тук имаше нещо странно. Гърмежи и викове — за изнервен човек това е напълно обяснимо. Но тази история с призрачни лица и ръце ми се видя доста странна. Беше едно от двете — или госпожа Лайднър си ги бе съчинила подобно на дете, което измисля лъжи, за да се направи на интересна, или пък, както си бях помислила в началото, ставаше дума за някаква шега. Според мен подобно нещо можеше да се стори смешно на глупав младеж като Колман. Реших да го следя отблизо. Подобни неуместни шеги спокойно могат да доведат до лудост човек със слаби нерви.
— Не намирате ли, сестра, че тя е с подчертано романтичен вид? — попита госпожа Меркадо, като ме погледна. — С вид на жена, на която все й се случват разни неща?
— Какво имате предвид?
— Първият й мъж бил убит през войната, а тогава тя била само на двайсет години. Доста трагично и романтично, нали?
— Това е само начин един паток да се представи за лебед — отвърнах аз със сух тон.
— Ах, сестра, каква необикновена забележка!
Във всеки случай беше много вярна. Колко жени съм чувала да въздишат: „Ах, само да не беше загинал Доналд — или Артър — или както му е било името!“ Понякога смятам, че ако той не бе загинал, със сигурност би се превърнал в сприхав дебелак на средна възраст.
Вече се мръкваше и аз предложих на госпожа Меркадо да слезем. Тя се съгласи и ме покани да посетим лабораторията.
— Съпругът ми е там и работи — добави тя.