Всички пуснахме писмата си в дървена кутия, поставена върху перваза на прозореца в трапезарията. Вечерта, преди да си легне, Колман ги извади, за да ги подреди в няколко пакета, които привърза с ластици. Неочаквано той възкликна.
— Какво има? — попитах го аз.
Той ми подаде едно писмо, като се ухили до уши.
— Хубавата Луиз явно съвсем е откачила. Праща писмо за Франция на адрес Четирийсет и втора улица в Париж. Съмнявам се, че адресът е достатъчен. Липсва име. Защо не й го занесете и не я попитате какво има предвид? Тя току-що отиде да си легне.
Взех писмото и изтичах при госпожа Лайднър, за да попълни адреса с името на получателя.
За пръв път имах случай да видя почерка на моята пациентка и той ми се стори някак познат.
Около полунощ се сетих: нейният почерк приличаше удивително на този от анонимните писма, с тази разлика, че беше по-едър.
Замислих се.
Да не би самата тя да беше писала анонимните писма?
А дали съпругът й не подозираше вече нещо подобно?
Десета глава
Събота следобед
Госпожа Лайднър ми бе разказала историята си в петък. В събота сутринта над къщата тегнеше напрегната атмосфера.
А самата госпожа Лайднър ме държеше на известна дистанция, като съвсем умишлено избягваше да остане насаме с мен. Никак не бях изненадана от това! Случвало ми се е много пъти. Някои дами импулсивно ви разкриват сърцето си, а на сутринта изпитват притеснение от присъствието ви и съжаляват за своята искреност. Какво да се прави — човешка природа!
Разбира се, аз внимавах да не спомена нищо от разговора ни предния ден, като се ограничавах да говоря само за банални неща.
Сутринта господин Колман замина за Хасание с камионетката и взе пощата в една чанта. Освен това бе натоварен и с няколко поръчки от членовете на експедицията. Понеже беше ден за заплати, той трябваше да отиде до банката и да изтегли пари. Всичко това отнемаше доста време и той предполагаше, че ще се върне късно следобед. Подозирах, че може да обядва с Шийла Райли.
В дните за заплати следобед не се работеше на разкопките, защото плащането започваше към три и половина.
Момчето Абдула, което миеше керамичните съдове и строшените късове, както винаги беше в центъра на двора и си тананикаше своя безкраен напев. Доктор Лайднър и господин Емът се готвеха да поработят по съдовете до връщането на Колман, а пък господин Кари се запъти за разкопките.
Госпожа Лайднър се прибра в стаята си. Както обикновено аз й помогнах да се настани в леглото и тъй като не ми се спеше, взех книга и отидох в стаята си. Трябва да е било един без четвърт, когато започнах да чета, и прекарах два приятни часа. Четях „Смърт в болницата“ — много забавен роман, макар че по мое мнение авторът не беше много наясно какво става в едно болнично заведение. Във всеки случай поне никога не бях чувала за такава болница. Хрумна ми мисълта да пиша на този писател, за да му обърна внимание върху някои основни моменти.
Когато най-после прочетох романа (червенокосата прислужница бе престъпницата, а аз изобщо не я бях подозирала!), погледнах часовника си и с изненада установих, че е три без двайсет!
Станах, оправих си униформата и излязох на двора.
Абдула миеше съдовете и продължаваше да тананика безконечната си тъжна мелодия. Дейвид Емът стоеше до него и подреждаше почистените вази, като счупените нареждаше в сандъци, за да бъдат залепени по-късно. Запътих се към двамата, когато забелязах доктор Лайднър да слиза по стълбата от терасата.
— Какъв хубав следобед! — ни каза той весело. — Поразчистих горе и Луиз ще бъде доволна. Напоследък се оплакваше, че нямало къде да се стъпи там. Ще изтичам да й съобщя приятната новина.
Той отиде до вратата на жена си, похлопа и влезе в стаята й.
Може би след минута и половина доктор Лайднър излезе. Точно в този момент гледах към вратата и помислих, че ми се привижда кошмар. Той беше влязъл весел и бодър, а излезе с някакъв странен и блуждаещ поглед.
— Сестра! — извика той с прегракнал глас. — Сестра!
Веднага разбрах, че се е случило нещо и се втурнах към него. Видът му бе ужасен, лицето му имаше пепеляв цвят и бе изкривено от смразяваща гримаса. Очаквах, че всеки миг ще се строполи в несвяст.
— Жена ми… — промълви той. — Жена ми… О, боже!
Избутах го и се втурнах в стаята. Дъхът ми секна от това, което видях там.