— Не! Не!
Доктор Лайднър разтревожено кръстосваше стаята.
— Това, което твърдите, Райли, е невъзможно, абсолютно невъзможно! Как? Един от нас? Как може, когато всички тук толкова много обичаха Луиз!
Доктор Райли присви устни в малко странна гримаса. Като се имат предвид обстоятелствата, трудно му бе да каже каквото и да е, но ако мълчанието може да говори красноречиво, то казваше много неща.
— Изключено — не преставаше доктор Лайднър. — Всички до един я обожаваха, Луиз притежаваше удивителен чар и никой не можеше да й устои.
Райли се закашля.
— Извинете ме, Лайднър, но това е само ваше мнение. Ако жена ви е била несимпатична на някого, той едва ли би го споделил с вас.
Доктор Лайднър изглежда загуби своята увереност.
— Да, прав сте. И все пак, Райли, мисля, че се заблуждавате. Уверявам ви, че всички в тази къща изпитваха голяма симпатия към Луиз. — Той замълча за миг, а после избухна: — Вашият намек е просто безобразие. Не, не мога да повярвам това!
— Но вие не можете да отречете… ъ-ъ-ъ… фактите — обади се капитан Мейтланд.
— Факти ли? Какви факти? Лъжи, наговорени от един готвач-индус и от две арабски слугинчета. И вие като мен познавате местните, Райли, а също и вие, Мейтланд. Истината няма никаква стойност за тях. От криворазбрана любезност са готови да ти кажат това, което искаш да чуеш.
— В такъв случай обаче — възрази сухо Райли — те казват точно онова, което не бихме искали да чуем. Освен това познавам добре навиците на вашите хора — пред портала непрекъснато висят по неколцина бъбривци. Всеки път, когато идвам тук следобед, заварвам повечето от хората ви събрани там. За тях явно то е нещо като сборище.
— Струва ми се, че правите прибързани заключения. Защо този човек, този демон, да не е проникнал в къщата по-рано през деня и да не се е скрил някъде?
— Вашата хипотеза не е невъзможна — произнесе хладно доктор Райли. — Нека приемем, че един чужд човек наистина е успял да се промъкне незабелязано. В такъв случай е трябвало да се скрие до часа на престъплението — едва ли в стаята на госпожа Лайднър, където няма никакво прикритие — и по този начин да се излага на опасност да бъде открит в момента, когато влиза при жертвата си и когато излиза оттам, защото Емът и момчето са били почти през цялото време на двора.
— Момчето! Бях го забравил! — възкликна доктор Лайднър. — Този хлапак е много наперен. Не е възможно, Мейтланд, да не е видял убиеца да влиза в стаята на жена ми!
— Това вече го изяснихме. Момчето е миело керамични съдове през целия следобед, освен в един момент. Някъде към един и половина Емът се е качил при вас на покрива и е останал там десетина минути, нали?
— Да. Не мога да ви кажа точния час, но трябва да е било по това време.
— Много добре. Та през тези десетина минути момчето решило да си даде почивка и отишло при останалите пред портала, за да си побъбри с тях. Когато се връща в двора, Емът констатира отсъствието на хлапака. Той го повиква ядосано и го пита защо е оставил работата си. Според мен жена ви е била убита точно през тези десет минути.
Като изпусна дълбока въздишка, доктор Лайднър седна и закри лицето си с ръце.
Доктор Райли продължи със спокоен глас:
— Този час съвпада с това, което установих и самият аз. Госпожа Лайднър вече е била мъртва от около три часа, когато извърших прегледа на трупа й. Остава да се разбере само още едно — кой е убиецът?
Настана мълчание. Лайднър се изправи и разтърка челото си.
— Приемам убедителността на вашите доводи, Райли — тихо изрече. — Всичко говори за това, че убиецът е „вътрешен“ човек, сиреч от къщата. И все пак си мисля, че нещо не е така, както трябва. Преди всичко вие твърдите, че има изумително съвпадение.
— Чудно ми е, че употребявате тази дума — забеляза доктор Райли.
Без да придаде някакво значение на неговата забележка, Лайднър продължи:
— Жена ми получава заплашителни писма. Има причини да се страхува от определено лице. А ето я сега убита и вие искате да повярвам, че убиецът е някой друг, а не авторът на писмата? Това, меко казано, е смешно!
— На пръв поглед… Да, така излиза — замислено изрече Райли.
После той хвърли многозначителен поглед към капитан Мейтланд.
— Съвпадение ли? Какво ще кажете вие, Мейтланд? Одобрявате ли идеята? Да кажем ли на Лайднър?
Капитан Мейтланд кимна.
— Давайте — каза той.
— Чували ли сте за човек на име Еркюл Поаро, Лайднър?