Доктор Лайднър го изгледа озадачено.
— Това име ми звучи някак си познато — колебливо изрече. — Веднъж господин Ван Алдин ми беше говорил за него хубави неща. Частен детектив е, нали?
— Точно така.
— Но този мосю Поаро живее в Лондон. Как би могъл да ни помогне?
— Вярно е, че живее в Лондон — отвърна доктор Райли. — Но именно тук имаме работа със съвпадение. В този момент Поаро не е в Лондон, а в Сирия. Всъщност утре ще мине през Хасание на път за Багдад!
— Кой ви каза?
— Жан Бера, френският консул. Снощи той бе на вечеря у нас и ни разказа за него. Изглежда, Поаро се е занимавал с разкриването на някакъв военен скандал в Сирия. Ще мине оттук на път за Багдад, а после през Сирия ще се върне в Лондон. Какво ще кажете за това съвпадение?
Доктор Лайднър се поколеба за момент и хвърли извинителен поглед към капитан Мейтланд.
— А вие какво мислите, капитане?
— Бих приел на драго сърце неговото сътрудничество — побърза да отговори той. — Моите хора могат отлично да претърсват околността и да разследват кръвните отмъщения на арабите, но искрено казано, Лайднър, убийството на вашата съпруга не е по моята част. Всичко ми се вижда много мистериозно. Ще се радвам, ако този детектив прояви интерес към случая.
— С други думи, вие предлагате да потърся услугите на този мосю Поаро? — попита доктор Лайднър. — Ами ако откаже?
— Няма да откаже — заяви доктор Райли.
— Откъде знаете?
— Защото и аз съм професионалист и ако дойдат при мен в качеството ми на лекар, и ме помолят да се заема със сложен случай, да речем церебрален менингит, не бих намерил сили да откажа. Тук не става дума за обикновено престъпление, доктор Лайднър.
— Така е — произнесе Лайднър със свити от болка устни. — Райли, ще говорите тогава с мосю Поаро от мое име?
— На драго сърце.
Доктор Лайднър му благодари с жест.
— Дори и в този момент — изрече бавно — не мога да повярвам, че Луиз е мъртва.
Не можах да издържа повече.
— Ах, доктор Лайднър! — извиках. — Не мога да ви опиша колко съм покрусена от тази драма. Оказах се неспособна да изпълня задачата си. Аз трябваше да бдя над съпругата ви и да не допусна това да се случи с нея.
Той поклати тъжно глава.
— Не, сестра, вие нямате никаква вина и не бива да се упреквате. Нека ми прости бог, но главният виновник съм аз. Не повярвах… Нито за миг не съм вярвал, че жена ми е заплашена от реална опасност… — Той се изправи. Лицето му се бе сгърчило от скръб. — Изоставих я на съдбата и… Не сторих нищо, за да осуетя това престъпление… защото не повярвах, че…
Той излезе от стаята олюлявайки се. Доктор Райли вдигна поглед към мен.
— Аз също смятам себе си за много виновен спрямо покойната — каза. — Просто съм си мислел, че тази жена само тревожи мъжа си.
— Аз също не вземах думите й насериозно — признах.
— И тримата сгрешихме — заключи доктор Райли.
— Поне така изглежда — съгласи се капитан Мейтланд.
Тринайсета глава
Еркюл Поаро пристига
Никога няма да забравя впечатлението, което ми направи Еркюл Поаро, когато го видях за пръв път. Разбира се, впоследствие свикнах с него, но в първия момент неговият вид и обноските му ме поразиха. Същото трябва да са изпитали и останалите.
Не зная точно какво си бях представяла — може би нещо от рода на Шерлок Холмс: висок и слаб, с интелигентно лице. Бяха ме предупредили, че Поаро е чужденец, но не бях си го представяла чак толкова чуждестранен, ако разбирате какво искам да кажа.
Още от пръв поглед те напушваше смях! Поаро имаше вид на персонаж от сцената или екрана. Беше нисък — нямаше дори метър и шейсет, беше чудато и закръглено човече, доста стар, с огромни мустаци и яйцевидна глава. Приличаше на фризьор от някакъв водевил.
Това беше човекът, който трябваше да открие убиеца на госпожа Лайднър!
Без съмнение моето разочарование явно е било изписано на лицето ми, защото още в първия миг Поаро ми каза, примигвайки смешно с очи:
— Струва ми се, че не ме одобрявате, любезна сестро? Да не забравяме, че трябва да ядете пудинг, за да ви е сладко.
Предполагам имаше предвид това, че за да изпиташ сладостта на пудинга, най-напред трябва да си хапнеш от него.
Тази английска поговорка беше напълно справедлива, но така или иначе Поаро не ми вдъхна особено доверие.