— Не, никога не съм срещал тази дама преди това.
— Ще ми кажете ли какво правехте в момента на престъплението?
— Разчитах надписи с клиновидно писмо в стаята си.
До лакътя на Поаро забелязах общ план на къщата.
— Вашата стая се намира на югозападния ъгъл. Тя е със същото разположение като стаята на госпожа Лайднър, само че на отсрещния край, нали?
— Да.
— В колко часа отидохте в стаята си?
— Веднага след обяда. Да кажем в един без двайсет.
— А кога излязохте оттам?
— Малко преди три часа. Чух, че камионетката пристигна, и много се учудих, че веднага пак замина. Излязох, за да видя какво се е случило.
— През времето от един без двайсет до три часа отсъствахте ли от стаята си?
— Не, не съм излизал нито веднъж.
— Да сте чули или видели нещо, което може да има връзка с тази трагедия?
— Не.
— Вашата стая има ли прозорец, който да гледа към двора?
— Не, и двата й прозореца гледат към полето.
— Можете ли да чувате какво става в двора?
— Съвсем слабо. Чух господин Емът да се качва един-два пъти на покрива и после да слиза.
— Спомняте ли си часа?
— Не, нямам представа. Работата ме бе погълнала изцяло.
След кратка пауза Поаро продължи:
— Бихте ли могли да ни кажете нещо, което да хвърли светлина върху този случай? Да сте забелязали нещо по-особено през дните, предшестващи престъплението?
Отец Лавини малко се смути и хвърли въпросителен поглед към доктор Лайднър.
— Затруднявате ме с този въпрос, мосю — заяви той. — Но щом ме питате, ще ви отговоря откровено, че според мен госпожа Лайднър явно се страхуваше от някого или от нещо. Идването на чужди хора в тази къща предизвикваше у нея необяснима нервност. Навярно е имало причина за това, но аз не знаех нищо. Тя не ми се е доверявала.
Поаро се поизкашля, за да прочисти гърлото си, и хвърли поглед към бележките, които държеше.
— Доколкото знам, преди две нощи тук е станало нещо, за което може да се предполага, че е кражба.
Отец Лавини отговори утвърдително и повтори историята си за светлината, забелязана от него в залата с находките, и за последвалото безплодно претърсване.
— Значи вие смятате, че това е бил някой чужд човек?
— Да си кажа право, и аз не зная какво да мисля — заяви отец Лавини. — Нищо не е откраднато, нито дори побутнато. Може да е бил някой от младите слуги… Или някой член на експедицията?
— Или пък някой член на експедицията. Но в такъв случай защо този човек да не си признае?
— Но със същия успех би могъл да е и някой външен човек?
— Предполагам.
— Да предположим, че външен човек е проникнал в къщата. Би ли могъл да се крие незабелязано през целия следващ ден и до следобеда на по-следващия?
Поаро зададе този въпрос едновременно на отец Лавини и на доктор Лайднър. И двамата се позамислиха доста.
— Според мен това е невъзможно — произнесе най-после Лайднър. — Не виждам къде би могъл да се скрие. А вие, отец Лавини?
— Не, не… Аз също.
И двамата явно съжаляваха, че се налага да изоставят тази възможност.
Поаро се обърна към госпожица Джонсън:
— А вие, мадмоазел? Смятате ли подобна хипотеза за допустима?
След миг колебание тя поклати глава.
— Не — отвърна. — Това е невъзможно. Къде би могъл да се скрие човек? Всички спални са заети, а освен това са и оскъдно мебелирани. Тъмната стая, залата за чертане и лабораторията бяха заети през целия ден и в тях няма големи шкафове или ъгли. Освен ако някой от прислугата е бил съучастник…
— Възможно, но малко вероятно — каза Поаро.
След това отново се обърна към отец Лавини:
— Ще ви поставя друг въпрос. Онзи ден госпожица Ледърън ви е видяла да разговаряте с някакъв човек пред портала. Тя била виждала вече този мъж да надзърта в къщата през един от външните прозорци. По всичко изглежда, че този човек се е навъртал около къщата с определена цел.
— Твърде е възможно — отвърна замислено Лавини.
— Той ли ви заговори пръв?
Отец Лавини помисли за момент.
— Да, струва ми се. Ах, да! Сега си спомням — той ме заговори.
— Какво ви каза?
Лавини се напрегна.
— Мисля, че ме запита дали тази къща принадлежи на американската експедиция. След това спомена нещо от рода на това, че американците наемали много работници на разкопките. Признавам, че не го разбирах добре, но се стараех да продължа разговора, за да упражнявам моя арабски. Надявах се, че понеже е гражданин, ще му е по-лесно да ме разбере, отколкото работниците на разкопките.