Выбрать главу

Госпожица Джонсън се изчерви леко от вниманието, което Лайднър прояви към нея. Дори зърнах сълзи в очите й. Тя извърна глава и заговори с глас, по-груб от обикновено:

— Да, сигурно. След такава драма човек започва да си въобразява какво ли не.

Поаро отново погледна в бележника си.

— Като че ли е време да приключваме. Господин Кари?

Ричард Кари заговори бавно и монотонно:

— Едва ли ще мога да добавя нещо интересно към това, което вече знаете. Работех на разкопките. Новината ме завари там.

— И не можете да се сетите за нищо от времето непосредствено преди престъплението, което може да ни е от полза?

— Съвсем нищо.

— Господин Колман?

— Аз бях вън от цялата история — рече Колман, като в гласа му сякаш се прокрадна известно съжаление. — Вчера сутринта бях в Хасание за заплатите на работниците. Когато се върнах, Емът ми съобщи какво се е случило и веднага се качих на камионетката, за да доведа полицията и доктор Райли.

— А преди това?

— Ами, как да кажа, сър — атмосферата беше малко напрегната. Онзи инцидент в залата с находките, а няколко дни преди това пък по прозорците се появявали глави и ръце. Нали си спомняте, сър? — обърна се Колман към доктор Лайднър, който кимна. — Вижте, готов съм да се обзаложа, че ще откриете човек, който се е промъкнал отвън. Някой хитър просяк.

Поаро го оглежда в течение на няколко минути и накрая го попита:

— Вие англичанин ли сте, господин Колман?

— Стопроцентов, сър. Имате пълна гаранция.

— Това е първият ви сезон тук?

— Точно така, сър.

— И сте луд по археологията?

Изглежда този въпрос позатрудни Колман. Той се поизчерви малко и погледна доктор Лайднър като провинил се ученик.

— О, да, много е интересно — позаекна. — Само че аз… Е, не съм толкова умен…

Той не успя да довърши мисълта си, а и Поаро не настоя повече.

Детективът машинално забарабани по масата с върха на молива и внимателно оправи мастилницата пред себе си.

— Изглежда — каза той — това е всичко, което можем да постигнем засега. Ако някой от вас впоследствие си спомни нещо, може спокойно да дойде при мен и да ми го съобщи. А сега бих желал да остана насаме с доктор Лайднър и с доктор Райли.

Думите му прозвучаха като сигнал, че това е краят на събирането. Всички станахме от местата си и един след друг се отправихме към вратата. Почти бях излязла, когато Поаро ме извика.

— Мадмоазел Ледърън, ще бъдете ли така добра да останете и вие? Вашето присъствие ще ни бъде от голяма полза.

Върнах се и отново седнах на мястото си.

Петнайсета глава

Поаро има предположение

Доктор Райли бе станал прав и когато всички напуснаха трапезарията, той грижливо затвори вратата. После хвърли съучастнически поглед към Поаро и отиде да затвори един от прозорците към двора. След това и той седна при нас.

— Bien! — каза детективът. — Сега няма кой да ни безпокои и можем да говорим свободно. Чухме всичко, което всеки от членовете на експедицията имаше да ни съобщи и… Но кажете ми, мила сестро, какво мислите вие?

Изчервих се. Не можеше да се отрече, че този дребен и смешен човечец притежаваше проницателен поглед. Той бе схванал осенилата ме мисъл — навярно по лицето ми си бе проличало какво изпитвах!

— О, нищо важно… — смотолевих.

— Хайде, сестра — обади се доктор Райли, — не карайте специалиста да чака.

— Наистина няма нищо особено — побързах да ги уверя. — Само ми мина през ума, че ако някой е знаел или е подозирал нещо, би му било трудно да говори пред останалите, особено пред доктор Лайднър.

За моя изненада мосю Поаро одобри изказването, като кимна енергично няколко пъти.

— Абсолютно вярно, абсолютно! Имате пълно право, но позволете ми да ви дам моето обяснение. Това събиране имаше определена цел. В Англия преди надбягване става представяне на конете. Те минават пред главната трибуна и всеки може да ги види и да ги прецени. Ето причината за тази малка сбирка. Казано на езика на спортистите, поогледах състезателите.

Доктор Лайднър се провикна:

— Не мога да приема нито за минута, че някой член от моята експедиция може да бъде участник в престъплението! — После се обърна към мен и изрече с авторитетен тон: — Сестра, ще ви бъда много признателен, ако благоволите да кажете на мосю Поаро какво точно стана между жена ми и вас преди два дни.