Подчиних се на молбата му и започнах да разказвам, като се стараех да възпроизведа точните изрази, с които си бе послужила госпожа Лайднър.
След като свърших, мосю Поаро отбеляза:
— Много добре! Отлично! Поздравявам ви за вашия ясен и систематичен ум. Ще ми бъдете неоценима помощница тук. — После се обърна към доктор Лайднър: — Писмата у вас ли са?
— Да, ето ги. Помислих, че ще искате първо да видите тях.
Поаро взе писмата, прочете ги, като същевременно ги огледа най-внимателно. Останах доста разочарована, че не ги поръси с прах за отпечатъци, нито пък ги разгледа под лупа, но този човек вече не беше млад и явно методите му бяха поостарели. Той се задоволи с най-обикновено прочитане.
Щом свърши четенето, остави писмата пред себе си и се изкашля.
— А сега — каза — да пристъпим към подреждане на фактите. Първото от тези писма е било получено от госпожа Лайднър малко след омъжването й за вас в Америка. Имало е и други, но тя ги е унищожила. Първото писмо било последвано от второ и малко след това и двамата сте се спасили от задушаване с газ. След това сте тръгнали да пътувате из чужбина и почти две години не сте получавали нито едно писмо. После, в началото на вашия сезон тук, сиреч в рамките на последните три седмици, писмата отново са се появили. Така ли е?
— Точно така.
— Тъй като жена ви е изпитвала панически страх, вие сте се консултирали с доктор Райли и сте ангажирали сестра Ледърън, за да прави компания на жена ви и да поразсее нейните страхове. Така ли е?
— Да.
— Междувременно се случват и известни инциденти — ръце чукат по прозорците, някакво призрачно лице се показва зад стъклото, разнасят се нощни шумове в залата с находките. Самият вие не сте ли били свидетел на някои от тези явления?
— Не.
— Всъщност знаем за тях единствено от съпругата си.
— Отец Лавини е видял някаква светлина в залата с находките.
— Да. Не съм забравил това.
След кратка пауза Поаро запита:
— Вашата съпруга оставила ли е завещание?
— Не.
— А защо?
— Защото не го е смятала за необходимо.
— Но тя притежава солидно състояние, нали?
— Да, но само приживе. Нейният баща й оставил значителна сума, но не е имала право да разполага с капитала. След смъртта й тези пари трябвало да се наследят от децата, ако има такива, а ако няма, тогава всичко отива за музея в Питстаун.
Поаро замислено барабанеше по масата.
— Значи още отсега — започна той — можем да елиминираме един възможен мотив за престъплението. Винаги това търся най-напред — кой печели от смъртта на убития? В нашия случай това е някакъв музей. Ако не беше така, ако госпожа Лайднър бе умряла без завещание и беше оставила голямо богатство, тогава, струва ми се, би било изключително интересно да се разбере кой е наследникът? Вие или първият й мъж? Тук обаче се натъкваме на определена трудност, тъй като, за да може да предяви правото си на наследство, предишният й съпруг би трябвало да възкръсне. Тогава обаче би се изложил на риска да бъде арестуван, макар че според мен смъртната му присъда едва ли ще бъде изпълнена толкова време след войната. Ала подобни съображения тук са напълно излишни. Както ви казах, винаги се старая да реша първо въпроса с парите. Следващата ми стъпка е да хвърля подозрение върху съпруга или съпругата на жертвата! В този случай имаме: първо — доказано е, че не сте се приближавали до стаята на жена си през вчерашния следобед; второ — вие не печелите, а губите от смъртта на жена си и трето… — Поаро замлъкна.
— Трето? — повтори доктор Лайднър.
— Трето — бавно изрече детективът — има известни неща, в които не мога да се излъжа. Доктор Лайднър, любовта, която сте изпитвали към жена си, е била голямата страст на вашия живот, нали?
Лайднър отговори просто:
— Да.
Поаро кимна и каза:
— Тогава да продължаваме.
— Много добре, да продължаваме — нетърпеливо се обади доктор Райли.
Белгиецът му хвърли поглед, изпълнен с укор.
— Приятелю, не бива да бързаме. В случай като този трябва да съблюдаваме реда и методичността. Никога не се отклонявам от това правило. След като отхвърлихме определени възможности, стигаме до извънредно важен момент. Необходимо е, както се казва, да поставим картите на масата. Нищо не бива да остане скрито.