Лекарят сви устни и отговори неопределено:
— Всичко може да се очаква от човешкия мозък.
После хвърли многозначителен поглед към Поаро, който веднага смени темата:
— Писмата наистина представляват интерес, ала трябва да насочим вниманието си към случая като цяло. Според мен налице са три решения на загадката.
— Три ли?
— Да. Първо решение — най-простото. Първият съпруг на жена ви е още жив. Първо я заплашва, а после пристъпва към изпълнение на заплахите си. Ако приемем тази версия, не ни остава нищо друго, освен да открием начина, по който е могъл да влезе в стаята й и да излезе отново незабелязано. Второ решение — по някакви свои причини (вероятно по-лесно разбираеми за един лекар, отколкото за един лаик) госпожа Лайднър сама си е писала заплашителни писма. Онова задушаване с газ е могло да бъде инсценирано от самата нея. Ако си спомняте, доктор Лайднър, тя самата ви събужда и ви обръща внимание върху миризмата на газ. Ако обаче съпругата ви действително сама е писала писмата, тогава тя не се е излагала на никаква опасност от страна на предполагаемия автор на писмата. В такъв случай трябва да потърсим убиеца другаде, а именно — сред членовете на вашата експедиция. Да, това е едничкото логично заключение — повиши глас Поаро в отговор на протестите на Лайднър. — Някой е убил жена ви за лично отмъщение. Убиецът трябва да е знаел за писмата или поне е знаел, че госпожа Лайднър се бои или си дава вид, че се бои от някого. Според логиката на убиеца този факт му е давал възможност да действа безнаказано. Предварително е бил уверен, че обвинението ще падне върху някакъв мистериозен външен човек. Като вариант на това решение можем да приемем, че убиецът е познавал добре миналото на госпожа Лайднър и сам е писал писмата. Но в този случай остава неясно защо престъпникът ще имитира почерка на госпожа Лайднър, след като според нас за него или за нея би било много по-изгодно, ако писмата изглеждат писани от външен човек. Третото решение по мое мнение е най-интересното. Допускам, че писмата са истински и че са писани от първия мъж на госпожа Лайднър (или от по-младия му брат), който в действителност е член на експедицията.
Шестнайсета глава
Заподозрените
Доктор Лайднър скочи на крака.
— Невъзможно! Абсолютно невъзможно! Пълен абсурд!
Поаро го изгледа спокойно, без да каже нито дума.
— Искате да кажете, че първият съпруг на жена ми е сред членовете на експедицията и че тя не го е познала?
— Точно така. Помислете малко върху фактите. Преди около петнайсет години вашата жена е живяла само няколко месеца с този човек. Би ли могла да го познае след толкова много време? Съмнявам се. Лицето му ще е променено, фигурата му ще е променена. Гласът му може да не се е променил много, но за тази подробност той може да се погрижи и сам. И да не забравяме, че тя не го търси сред обитателите на дома. Тя си го представя като някакъв човек отвън. Съществува и друга възможност: малкото момче, което толкова е обичало по-големия си брат. Сега той е вече мъж. Би ли познала госпожа Лайднър някогашния десетинагодишен хлапак в един мъж на близо трийсет години? Да, не бива да забравяме младия Уилям Боснър. В неговите очи брат му може да не е умрял като предател, а като патриот, като мъченик на своето отечество Германия. Предател за него е госпожа Лайднър, тя е чудовището, изпратило брат му на смърт. Едно чувствително дете е способно да обожава един герой, а за една неукрепнала психика това лесно може да се превърне в натрапчива идея за цял живот.
— Наистина е така — обади се доктор Райли. — Ширещото се мнение, че децата забравят лесно, далеч не отговаря на истината. Много хора прекарват живота си под бремето на една идея, която им е била внушена през детските години.
— Bien. Ето ви две възможности — Фредерик Боснър, понастоящем на около петдесет години, и Уилям Боснър, наближаващ трийсетте. Нека разследваме поотделно всеки един от членовете на вашия персонал.
— Но това е немислимо! — измърмори доктор Лайднър. — Моят персонал! Членовете на моята експедиция!
— Които следователно поставяте извън всяко подозрение — сухо изрече Поаро. — Много удобна гледна точка. И така, да започваме! Кой от тях със сигурност не може да бъде нито Фредерик, нито Уилям?