— Жените.
— Естествено. Значи задраскваме от списъка госпожица Джонсън и госпожа Меркадо. Кой още?
— Кари. С него работим заедно от много години — още преди да срещна Луиз.
— Освен това възрастта му не съответства. Според мен той е на трийсет и осем или трийсет и девет години — твърде млад за Фредерик и твърде възрастен за Уилям. Останалите? Отец Лавини и господин Меркадо — всеки от тях би могъл да бъде Фредерик Боснър.
— Но моля ви, сър! — извика доктор Лайднър, а в тона му прозвучаха раздразнение и почуда. — Отец Лавини е световноизвестен палеограф, а Меркадо е работил дълги години в прочут нюйоркски музей. Нито един от тях не може да бъде този, за когото предполагате. Невъзможно!
Поаро махна с ръка.
— Невъзможно, та невъзможно — само че за мен тази дума не означава нищо! Когато нещо изглежда невъзможно, аз винаги го подлагам на най-щателна проверка. Но да минем нататък. Кой остава още? Карл Райтер, млад човек с немско име, Дейвид Емът…
— Не забравяйте, че той е прекарал вече два сезона с мен.
— Младият Райтер е надарен с голямо търпение. Ако реши да извърши престъпление, той ще избере най-подходящото време и ще вземе всички необходими предпазни мерки.
Доктор Лайднър направи жест на отчаяние.
— И накрая — Уилям Колман — продължи детективът.
— Той е англичанин.
— Че какво от това? Госпожа Лайднър не е ли казала, че младият Боснър напуснал Америка и че следите му се губят? Защо да не е израснал в Англия?
— Имате отговор за всичко — забеляза доктор Лайднър.
Аз разсъждавах усилено. Още от самото начало бях оприличила Колман на герой от роман на П. Г. Удхаус. Би ли могъл да играе той тази роля толкова дълго време?
Поаро написа нещо в бележника си.
— Да се подчиним на реда и методичността — каза той. — От едната страна имаме две имена — отец Лавини и господин Меркадо, а от другата — три: Колман, Емът и Райтер. Сега да разгледаме въпроса откъм друг ъгъл — средствата и възможностите. Кой от членовете на експедицията е имал средствата и възможностите да извърши убийството? Кари е бил на разкопките, Колман — в Хасание, вие, доктор Лайднър, сте били на покрива. Остават отец Лавини, господин и госпожа Меркадо, Дейвид Емът, Карл Райтер, госпожица Джонсън и госпожица Ледърън.
— О! — извиках аз и подскочих на стола си.
Мосю Поаро ме изгледа с малките си мигащи очички.
— Ами да, драга сестро. Боя се, че ще трябва да ви включа в списъка. За вас е било много лесно да се вмъкнете в стаята на госпожа Лайднър и да я убиете през времето, когато дворът е бил пуст. Не ви липсват нито мускули, нито сила и нещастната жена не ви е подозирала до момента, когато сте й нанесли удара.
Изумлението ми бе толкова голямо, че просто онемях. А доколкото забелязах, на доктор Райли му беше доста забавно. Той измърмори:
— Сензационно престъпление: медицинска сестра убива пациентите си един след друг.
Как го изгледах само!
Но мисълта на доктор Лайднър следваше съвсем друго направление.
— Мосю Поаро, не бива да подозирате Емът… Спомнете си, че той се намираше на покрива заедно с мен през тези десет минути.
— Въпреки това не е възможно да го изключим. Като е слизал, могъл е да отиде до стаята на съпругата ви и след като е извършил убийството, да повика момчето. Или пък друга възможност: използва един от случаите, когато е изпратил хлапака при вас, за да я убие.
Доктор Лайднър въздъхна.
— Какъв кошмар! Всичко е толкова невероятно!
За мое учудване Поаро се съгласи с него:
— Да, така е. Това престъпление наистина е невероятно. Рядко се срещат такива. Обикновено убийствата са прости. Тук обаче сме изправени пред необикновено престъпление. Доктор Лайднър, предполагам, че жена ви е била необикновен човек.
Той така ловко улучи целта, че аз чак подскочих.
— Не е ли това самата истина, драга сестро?
Доктор Лайднър каза тихо:
— Разкажете му каква беше Луиз, сестра. Вие не можете да бъдете обвинена в пристрастие.
Аз отговорих съвсем откровено:
— Тя беше много красива. Беше невъзможно човек да не й се възхищава и да не се стреми да й подражава. Никога не съм срещала подобна жена.
— Благодаря ви — ми рече доктор Лайднър с усмивка.
— Ето едно ценно показание, което чуваме от устата на външен човек — заяви учтиво Поаро. — Но да продължим по-нататък. Под „средства и възможности“ поставяме седем имена: госпожица Ледърън, госпожица Джонсън, госпожа Меркадо, господин Райтер, господин Емът и отец Лавини.