Той се покашля още веднъж, за да си прочисти гърлото. Наистина тези чужденци са способни на какви ли не звуци!
— Да приемем за момента, че третата хипотеза е правилна — убиецът е Фредерик или Уилям Боснър и че Фредерик или Уилям Боснър е член на експедицията. Като сравним нашите два списъка, можем да намалим броя на заподозрените до четирима — отец Лавини, господин Меркадо, Карл Райтер и Дейвид Емът.
— Отец Лавини е вън от подозрение — решително се намеси доктор Лайднър. — Той принадлежи към ордена на Белите братя в Картаген.
— И брадата му е истинска — добавих аз.
— Мила сестро — каза Поаро, — един първокласен убиец никога не си слага фалшива брада.
— Но откъде знаете, че убиецът е първокласен? — не се предадох аз.
— Защото, ако не беше така, истината щеше вече да ми е ясна, а далеч не е така.
„Този човек е страшно самоуверен“ — помислих си аз.
— Както и да е — подех отново въпроса за брадата, — трябвало му е доста време, докато му порасне такава брада.
— Наблюдението ви има голяма практическа стойност — похвали ме детективът.
Доктор Лайднър каза с раздразнение:
— Но това е смешно! Отец Лавини и господин Меркадо са известни хора, при това от години.
Поаро го изгледа.
— Не виждате нещата в правилна светлина. Една важна точка убягва от вниманието ви — ако Фредерик Боснър не е умрял, какво е правил през всичките години? Приел е друго име и вероятно е направил някаква кариера.
— Като член на ордена на Белите братя ли? — попита скептично доктор Лайднър.
— Това наистина изглежда донякъде невероятно — призна Поаро, — но не можем съвсем да го отхвърлим. Ами останалите имена?
— Младите ли? — уточни Райли. — Ако искате моето мнение, само един от тях може донякъде да отговори на условията.
— И той е?
— Младият Карл Райтер. Срещу него няма нищо определено, но при по-внимателен оглед ще видим, че възрастта му съответства, името му е немско, за първа година е тук и освен това е имал възможност — трябвало е само да напусне фотографското си ателие, да прекоси двора, за да извърши зловещото си дело и да се върне в ателието, докато хоризонтът е бил чист. Ако някой беше влязъл във фотографското ателие през време на отсъствието му, Райтер винаги би могъл да заяви по-късно, че е бил там. Не казвам, че той е убиецът, но ако трябва да се подозира някого, тогава от целия списък Райтер е най-подходящ.
Поаро като че ли не споделяше това мнение. Той поклати глава в знак на съмнение.
— Да — каза, — той изглежда най-подходящ, но нещата не са толкова прости, колкото предполагате. Но нека спрем засега дотук. Ако позволите, бих желал да огледам стаята, където е извършено престъплението.
— Разбира се.
Доктор Лайднър порови из джобовете си и вдигна очи към Райли, като каза:
— У капитан Мейтланд е.
— Той ми го даде — каза Райли, — преди да замине заради онази кюрдска история.
Доктор Райли извади ключа.
Лайднър попита с колеблив глас:
— Ако не възразявате, бих предпочел да не… Може би сестрата…
— Но моля ви — отвърна Поаро. — Разбирам вашите чувства и не желая да ви причинявам излишно страдание. Драга сестро, ще благоволите ли да ме придружите?
— На драго сърце — отвърнах аз.
Седемнайсета глава
Петното до умивалника
Трупът на госпожа Лайднър бе пренесен в Хасание за аутопсия, но стаята бе останала абсолютно непобутната. Тя бе толкова оскъдно мебелирана, че полицаите бяха приключили с огледа й доста бързо.
Вдясно от вратата се намираше леглото. Точно срещу вратата се намираха двата прозореца с железни решетки, които гледаха към полето. Между прозорците имаше обикновена дъбова масичка с две чекмеджета, която бе служила като тоалетка. На източната стена имаше цяла редица куки с дрехи по тях, пъхнати в памучни торби, както и скрин с чекмеджета. Веднага вляво от вратата се намираше умивалникът, а в средата на стаята — дъбова маса с внушителни размери, върху която бяха поставени мастилница, попивателна преса и малко кожено куфарче. Точно в него госпожа Лайднър бе съхранявала анонимните писма. Бели пердета с оранжеви ивици украсяваха прозорците. На каменния под имаше кози кожи: три тесни, кафяви с бели ивици — под прозорците и до умивалника, и една голяма бяла, с кафяви ивици бе простряна между леглото и писалището.