Поаро обикаляше с бавни крачки из стаята. Отвори прозорците, опита здравината на решетките, пъхна си главата през тях и с удовлетворение установи, че е абсолютно невъзможно да си пъхне и раменете.
— Прозорците са били затворени, когато сте я намерили — каза той. — А бяха ли затворени, когато сте излезли от стаята в един без четвърт?
— Да, следобед винаги се затварят. На тях няма мрежа, каквато има например на прозорците в дневната и в столовата. Държат се затворени, за да не влизат мухи.
— А и никой не би могъл да влезе през тези прозорци — отбеляза той. — Що се отнася до стените, те са много солидни — кирпичени. Няма таен вход на пода към подземие, нито капандури. Не, в тази стая може да се влезе само през вратата. А за да се влезе през нея, човек трябва да мине през двора. А за двора се влиза само през един вход — сводестия портал. Пред този портал е имало петима души, които дадоха еднакви показания, така че едва ли лъжат… Не, не лъжат. Никой не им е платил, за да лъжат. Убиецът е бил вътре в къщата…
Не казах нищо. Нали си го бях помислила, когато преди малко всички седяхме около масата?
Поаро се движеше бавно из стаята. Взе една снимка от скрина. Беше на възрастен мъж с бяла брадичка. Погледна ме изпитателно и аз рекох:
— Бащата на госпожа Лайднър. Тя ми е казвала.
Поаро остави снимката на мястото й, после хвърли поглед към предметите върху тоалетната масичка — прости, но елегантни. След това погледът му се спря върху етажерка с книги и той прочете на глас заглавията:
— „Кои са били гърците?“, „Увод в теорията на относителността“, „Животът на лейди Хестър Станхоуп“, „Завръщане в Матусал“, „Линда Кондон“, „Влак за Крю“. Да, доста може да се научи от тези заглавия. Вашата госпожа Лайднър никак не е била глупава.
— О, тя беше много интелигентна! — енергично потвърдих аз. — Четеше извънредно много и бе в течение на всичко. Госпожа Лайднър наистина не беше обикновена жена.
Поаро ме погледна и се усмихна.
— Да — каза. — Разбрах го още в самото начало.
Той продължи да оглежда стаята. Спря се за малко пред умивалника, където имаше цял арсенал от шишенца и кремове.
Внезапно коленичи и се взря в козята кожа. Ние с доктор Райли веднага се приближихме до него. Поаро разглеждаше малко тъмно петно, почти невидимо върху кафявата кожа. В действителност петното се забелязваше единствено на мястото, където започваше една от белите ивици.
— Какво ще кажете, докторе? — попита детективът. — Кръв ли е?
Райли също коленичи.
— Може да е кръв — отвърна. — Ако желаете, ще проверим.
— Ще ви бъда много благодарен.
След това Поаро разгледа каната и умивалника. Каната се намираше встрани, а самият умивалник беше празен, но близо до него в един бидон се събираше употребената вода.
Поаро се обърна към мен.
— Можете ли да си спомните, сестра, дали тази кана се намираше вън от умивалника или вътре в него, когато сте напуснали стаята в един без четвърт?
— Не зная — отвърнах аз след кратко размишление. — Но като че ли беше вътре.
— Моля?
— Разберете ме правилно — добавих веднага. — Казвам това, понеже обикновено каната се намира вътре. Прислужниците я оставят там след обеда. Просто си мисля, че щях да забележа, ако не беше на мястото си.
Детективът кимна одобрително.
— Да, разбирам ви. Този вкус към реда идва от вашия болничен стаж. Щом като нещо в стаята не е на мястото си, несъзнателно го поставяте там. А след престъплението? Всичко ли беше така, както е сега?
Поклатих глава.
— Не обърнах внимание. Тогава гледах къде би могъл да се скрие някой и дали не е забравил нещо след себе си.
— Кръв е — заяви доктор Райли, като се изправи. — Придавате ли някакво значение на петното?
Поаро свъси чело и ядосано размаха ръце.
— Не мога да кажа нищо. Откъде мога да знам? Това петно може да не означава нищо. Мога да кажа обаче, че убиецът я е докоснал и е изцапал ръцете си с кръв — много малко, но все пак кръв — и че е дошъл тук, за да се измие. Възможно е да е било така. Но не мога моментално да направя заключенията си и да кажа, че наистина е било така. А може да се окаже и без значение.
— По раната е имало съвсем малко кръв — отбеляза доктор Райли. — Потекли най-много няколко капки. Естествено, ако убиецът е бръкнал в раната…