Поаро попита:
— Според вас госпожа Лайднър имала ли е комплекс за малоценност?
Доктор Райли изстърга лулата си и се засмя.
— Тя е последната жена на земята, на която бих приписал подобна слабост. Тя обичаше да живее. Живот, живот и пак живот! Желаеше го и го получаваше.
— А от психологическа гледна точка можете ли да допуснете, че тя би могла да напише онези писма?
— Да, допускам го. Ако обаче го е сторила, това е било с цел да драматизира собствената си личност. В живота госпожа Лайднър беше нещо като филмова звезда! Винаги трябваше да бъде на преден план, винаги в лъча на прожекторите. По закона за противоположностите тя се е омъжила за доктор Лайднър — най-кроткият и най-скромният човек, когото познавам. Той я обожаваше, но подобно домашно обожаване далеч не е било достатъчно за жена му. Тя е желаела да играе ролята и на преследвана героиня.
— С други думи — рече Поаро с усмивка, — вие отхвърляте неговата хипотеза, според която тя е писала тези писма, но не помни нищо за това?
— Да, така е. Не можете да кажете на човек, който току-що е загубил любимата си жена, че същата тази жена е била безсрамна лъжкиня и че тя почти го е подлудила, само и само да задоволи манията си за драматизъм. Всъщност едва ли ще е много благоразумно да разкриеш пред един съпруг истината за жена му! А най-смешното е, че не бих се поколебал да направя обратното. Жените са в състояние да приемат факта, че един мъж е нищожество, мошеник, наркоман, негодник и дори мръсна свиня, без да им мигне окото и без да пострадат чувствата им към това чудовище. Жените са реалистки.
— Кажете ми, доктор Райли, какво е вашето мнение за госпожа Лайднър?
Лекарят се облегна назад и дръпна няколко пъти от лулата си.
— Искрено казано, вашият въпрос ме затруднява. Не я познавах добре. Тя притежаваше неоспорим чар, беше интелигентна… Какво още? Нямаше нито един от обичайните пороци — не беше лакома, ленива, нито дори кой знае колко суетна. Обаче винаги съм я смятал, без никакво доказателство впрочем, за непоправима лъжкиня. Често съм се питал дали тя лъже само себе си, или лъже и другите. Аз имам слабост към лъжкините. За мен една жена, която не лъже, е лишена от въображение и чувствителност. Не смятам, че е търсела непременно любовни връзки — по-скоро е намирала удоволствие само да пронизва мъжете със своите стрели. Ако обаче подхванете тази тема пред моята дъщеря…
— Вече имахме това удоволствие — отвърна Поаро с лека усмивка.
— Хм — отбеляза Райли, — значи Шийла не си е губила времето! Предполагам, че никак не я е щадила. Младото поколение не изпитва никакво уважение към покойниците. Жалко, че всички млади са такива позьори. Първо роптаят срещу закостенелия „стар морал“, а после си създават свой, който не позволяват да промениш нито на йота. Ако госпожа Лайднър бе имала половин дузина любовни афери, Шийла би одобрила това с изрази като: „Живее си живота“ или „Подчинява се на природата си“. Това, което дъщеря ми не виждаше, бе, че госпожа Лайднър в действителност се подчиняваше на своя темперамент. Котката се подчинява на инстинкта си, когато си играе с мишката. Така е създадена. Мъжете не са хлапаци, които имат нужда от закрила. Рано или късно те ще срещнат било жени-котки, било жени, верни и всеотдайни като кучета, било жени-птици, които вдигат врява до небесата — жените са много различни! Животът е бойно поле, а не пикник. Иска ми се Шийла да стъпи на земята и честно да признае, че мразеше госпожа Лайднър по чисто лични причини. Шийла е единственото младо момиче на това място и си въобразява, че всички млади мъже трябва да паднат в нозете й. Естествено, тя се е дразнела, че една жена с двама съпрузи в живота си, която според нея е едва ли не на преклонна възраст, се появява отнякъде и се опълчва на собствения й терен. Дъщеря ми е симпатично момиче, здраво и с приятна външност и е съвсем нормално да привлича представителите на силния пол. Госпожа Лайднър обаче беше необикновена. Тя притежаваше онази фатална красота, която завладява сърцата на всички мъже — Красивата безпощадна дама!
Подскочих от мястото си. Какво съвпадение!
— Не бих желал да бъда недискретен, но може би дъщеря ви изпитва нежни чувства към някого от младите мъже от експедицията?
— О, едва ли! Младите Колман и Емът я гледат право в очите и само чакат знак, но това си е в реда на нещата. Трудно ми е да кажа кого от двамата предпочита. Има и неколцина обожатели от Военновъздушния корпус. Не й липсват кандидати. Но това, което я вбесява, е да вижда как една жена на възраст тържествува над нейната младост. Шийла не познава света така, както го познавам аз. На моята възраст човек оценява по достойнство свежия цвят на ученичките, техните ясни погледи, техните гъвкави и здрави тела. Но една жена, преминала трийсетте, умее да изслушва в захлас младите мъже и от време на време да подхвърля по някой комплимент, който да ги издига в собствените им очи — малцина са тези, които биха устояли на това. Шийла е хубава, но Луиз Лайднър беше красива жена. Какви великолепни огнени очи, каква коса като злато. Да, тя беше красавица.