Той поклати глава с усмивка.
— Благодаря ви, госпожице. Приспивателните са лош навик.
— Е, лека нощ тогава, господин Кари — казах аз. — Ако мога да ви помогна с нещо…
— Не виждам с какво, сестра, но ви благодаря. Лека нощ.
— Много съжалявам… — рекох аз може би твърде импулсивно.
— Съжалявате? — Той ме погледна изненадан.
— За… за всички. Толкова е ужасно. Особено за вас.
— За мен ли? Защо за мен?
— Ами вие сте стар приятел и на двамата!
— Стар приятел съм на Лайднър, но не може да се каже същото за госпожа Лайднър.
Говореше така, сякаш я бе ненавиждал. Ах, ако Шийла Райли можеше да го чуе отнякъде!
— Тогава лека нощ — повторих аз и изтичах към своята стая.
Не си легнах веднага, а свърших някои работи из стаята — изпрах си няколко кърпички и ръкавици, после писах в дневника си. Преди да си легна, отворих вратата и отново погледнах навън. В чертожната зала и южната пристройка все още светеше.
Доктор Лайднър сигурно още работеше в канцеларията си. Колебаех се дали да отида да му пожелая лека нощ, защото не исках да се държа раболепно. А можеше и да ми се разсърди, че го безпокоя? Но тогава ме обзе някакво безпокойство. В края на краищата какво лошо можеше да има в това, че съм му пожелала лека нощ и съм му предложила услугите си в случай, че има нужда от мен? Щях само да вляза и да изляза.
Доктор Лайднър не беше в канцеларията си. Там заварих само госпожица Джонсън, която бе навела глава над масата и плачеше с горчиви сълзи.
Тази гледка ме изуми. Тя бе толкова спокойна жена и винаги се владееше. Стана ми мъчно за нея.
— Какво се е случило, скъпа? — попитах я аз, като поставих ръка на рамото й. — Хайде, хайде, успокойте се! Не бива да стоите тук съвсем сама и да плачете така.
Тя не ми отговори, а само преглътна и отново захълца мъчително.
— Хайде, недейте, скъпа — казах аз. — Овладейте се! Ще отида да ви приготвя чаша горещ чай!
Най-сетне тя повдигна глава.
— Благодаря ви, сестра, няма нужда. Държа се като истинска глупачка.
— Но какво ви мъчи толкова?
След моментно колебание тя ми отвърна:
— Всичко е толкова ужасно…
— Мислете за нещо друго — посъветвах я аз. — Станалото — станало. Не може да се върне назад. Няма смисъл да се тревожите.
Тя стана и оправи косата си.
— Сигурно се държа адски глупаво — изрече с дрезгавия си глас. — Влязох да подредя канцеларията. Реших, че е по-добре да върша нещо. И тогава… тогава изведнъж се сетих за всичко това…
— Да, да — казах аз, — разбирам ви. А сега идете да си легнете. Ще ви донеса чаша чай и грейка за леглото.
И госпожица Джонсън се подчини, защото не желаех да слушам какъвто и да било протест.
— Много ви благодаря, сестра — изрече тя, след като я бях настанила в леглото с грейка и отпиваше от чая си. — Вие сте добър човек — допълни. — Рядко се случва да изпадна в такова състояние.
— О, на всекиго може да се случи при подобни обстоятелства. Толкова неща се струпаха на главите ни! Като прибавите и полицаите, които шарят навсякъде. Ами и аз самата не се чувствам добре.
Бавно и със странен глас тя изрече:
— Според мен това, което казахте преди малко, е много правилно. Станалото — станало, не може да се върне назад… — Замълча и после изрече с тон, който просто ме порази: — Тази жена беше зла!
Въздържах се да споря с нея по този въпрос. Винаги съм смятала, че е съвсем естествено тези две жени да не се разбират.
Дали госпожица Джонсън не се бе зарадвала от смъртта на госпожа Лайднър, за да се терзае сега толкова от срам при подобна мисъл?
Казах й:
— А сега заспивайте и не мислете повече за нищо.
Раздигнах някои неща и подредих малко стаята.
Поставих чорапите върху облегалката на стола, а връхните й дрехи — на закачалка. На пода забелязах топка смачкана хартия, която сигурно бе паднала от нейния джоб.
Тъкмо се канех да я разгърна, за да видя дали мога да я хвърля, когато госпожица Джонсън ме накара да подскоча.
— Дайте ми това!
Подчиних се безмълвно. Тя грабна хартиената топка от ръката ми и я запали на пламъка на свещта.
Както казах, бях объркана и само я гледах втренчено.
Тя така бързо измъкна хартията от ръцете ми, че нямах време да видя какво представлява. Но под действието на пламъка листът се изкриви към мен и тогава видях няколко думи, написани с мастило.