— Далеч съм от всякаква лоялност към госпожа Лайднър — сухо каза госпожица Джонсън. — Що се отнася до нейния съпруг, там нещата са други. И все пак тя му е била съпруга.
— Точно така! Точно така! Разбирам вашите скрупули да говорите против съпругата на шефа си. Но тук не става въпрос да се прави положителна характеристика, тук става въпрос за една внезапна и загадъчна смърт. Ако се мъчите да ме убедите, че е бил убит един добродетелен ангел, с това никак няма да ми помогнете.
— Никога не бих я нарекла ангел! — заяви тя.
— Кажете ми откровено вашето мнение за госпожа Лайднър.
— Хм! Преди всичко, господин Поаро, трябва да ви предупредя, че аз съм пристрастна. Аз съм — впрочем всички ние бяхме — много предани на доктор Лайднър. И както допускам, идването на жена му събуди у нас ревност. Не можахме да й простим, че тя заангажира неговото време и внимание. Предаността, която той проявяваше към нея, ни дразнеше. Говоря ви съвсем откровено, мосю Поаро, и не ми е никак приятна. Нейното присъствие ми беше противно, но винаги съм се старала да не го показвам. Тази жена промени всичко за нас, разбирате ли?
— За нас? Вие казахте нас?
— Да, говоря за нас двамата с господин Кари. Ние сме най-старите участници, разбирате ли ме? Отказвахме да приемем новото положение. Според мен това е нормална реакция, макар навярно да сме показали определена дребнавост.
— Какво се промени за вас?
— О, всичко. Дотогава си живеехме прекрасно. Забавлявахме се много, погаждахме си разни глупави номера, както правят хората, които работят заедно. Самият доктор Лайднър бе изключително весел — съвсем като гимназист.
— И съпругата му обърна с главата надолу живота на вашата групичка, така ли е?
— О, не смятам, че тя е виновна за това. Миналата година нещата не бяха толкова зле. Повярвайте ми, мосю Поаро, не е нещо, което тя е извършила. Тя винаги е била много любезна към мене, просто очарователна. Затова понякога изпитвах угризения на съвестта. Не беше нейна вината, че разни дреболии, които казваше или вършеше, ме дразнеха. В действителност рядко може да се срещне по-любезен човек от нея.
— И все пак тази година нещата се промениха, нали? Атмосферата е била по-различна.
— Да, напълно. Наистина. Просто не зная какво стана. Всичко като че ли тръгна наопаки — нямам предвид работата, а нашите настроения и нерви. Всички бяхме настръхнали — сякаш очаквахме силна буря.
— И това е станало заради госпожа Лайднър?
— Вижте, всичко беше съвсем различно преди нейното идване — сухо изрече госпожица Джонсън. — Божичко, какво друго очаквате от една стара жена, освен само да се оплаква? Такава съм си — консервативна, враг на всякаква промяна. Моля ви, мосю Поаро, не ми обръщайте внимание!
— Как бихте описали характера и темперамента на госпожа Лайднър?
След известно колебание госпожица Джонсън заговори бавно:
— Ами, вижте, настроенията й постоянно се сменяха. Днес ще бъде мила с вас, а утре няма даже да ви продума. Струва ми се, че беше с добра душа и с доста отзивчив характер. Все пак се виждаше, че е била глезена през целия си живот. Вниманието и грижите, с които я обсипваше докторът, тя приемаше за нещо съвсем нормално. Съмнявам се дали поне веднъж е оценила за какъв прекрасен, за какъв велик човек се е омъжила! Понякога това ме ядосваше. Беше, разбира се, чувствителна като изопната струна. Въобразяваше си какви ли не неща, а да не ви казвам в какви състояния изпадаше! Изпитах истинско облекчение, когато доктор Лайднър доведе сестра Ледърън. За него беше прекалено изтощително да се справя едновременно с работата си и със страховете на жена си.
— Лично вие какво мислите за анонимните писма, които е получавала?
Не издържах. Наведох се и зърнах профила на госпожица Джонсън, която гледаше към Поаро. Тя беше съвсем спокойна.
— Сигурно някой в Америка я е ненавиждал и се е стараел да я изплаши или тормози.
— И нищо повече ли?
— Такова е моето мнение. Една хубава жена като нея много лесно може да си намери врагове и писмата сигурно са били дело на нейна съперница. И понеже беше с лабилна психика, взела ги е насериозно.
— Без съмнение — съгласи се детективът. — Но спомнете си, че последното писмо не е дошло по пощата.
— Предполагам, че и това е могло да се уреди, стига някой да поиска да си направи труда. Жените са готови на какво ли не само и само да удовлетворят своята злоба.