„Самата истина“ — помислих си аз.
— Може би имате право, мадмоазел. Както казахте, госпожа Лайднър е била хубава жена. Впрочем познавате госпожица Райли, дъщерята на лекаря, нали?
— Шийла Райли? Да, разбира се!
Поаро заговори толкова поверително, че почти излезе като клюкарстване:
— Чух да се говори (естествено, не споменах нито дума за това на доктора), че имало нещо между нея и един от членовете на експедицията на доктор Лайднър. Знаете ли дали е вярно това?
Госпожица Джонсън се позасмя.
— О, Колман и Дейвид Емът я гледаха право в очите. Двамата се надпреварваха кой да я заведе в клуба на танци — по принцип и двете момчета ходеха на съботните забави. Не вярвам обаче, че от нейна страна е имало нещо. Като единственото младо създание наоколо тя беше местната красавица. Върти на пръста си и офицерите от Военновъздушния корпус.
— Значи според вас това са само приказки?
— О, не зная — отвърна госпожица Джонсън замислено. — Вярно е, че често идва насам. Ходи до разкопките и изобщо. Дори онзи ден госпожа Лайднър позакачи по този повод Дейвид Емът, като каза, че Шийла тичала подир него. Според мен това беше доста злобничка забележка и тя никак не му се хареса. Да, Шийла често идваше тук. През онзи фатален следобед я видях да язди към разкопките. — Тя кимна към отворения прозорец. — Обаче нито Дейвид Емът, нито Колман бяха там тогава. На смяна беше Ричард Кари. Възможно е да изпитва нещо към някое от момчетата, но тя е от тези съвременни несантиментални девойки, на които човек не знае дали да гледа сериозно. Във всеки случай не бих могла да ви кажа кой от двамата й харесва повече. Бил е чудесен момък и далеч не е толкова глупав, на колкото се прави. И Дейвид Емът е прекрасен младеж. Той е от дълбоките води. — Тя изгледа Поаро с любопитство и попита: — Но каква връзка има тази история с престъплението, мосю Поаро?
Той вдигна ръце по чисто френски маниер.
— Карате ме да се червя, мадмоазел. Не ме мислете за обикновен клюкар. Независимо от всичко винаги се интересувам от любовните истории на младите.
Госпожица Джонсън изрече с лека въздишка:
— Прекрасно е, когато нищо не пречи на истинската любов.
Поаро също въздъхна. Запитах се дали госпожица Джонсън не си бе спомнила някаква своя любов. Запитах се и дали мосю Поаро бе женен и дали, както се говори за чужденците, и той има любовници. Той ми се виждаше толкова смешен, че просто не можех да си го представя.
— На Шийла Райли не й липсва характер — каза госпожица Джонсън. — Тя е млада и малко невъзпитана, но си я бива.
— Вярвам на думите ви, мадмоазел. — Поаро стана и добави. — Има ли сега в къщата други членове от персонала?
— Мери Меркадо трябва да е някъде тук. Днес всички мъже отидоха на разкопките. Навярно просто за да се махнат оттук. Не ги упреквам. Ако ви се ходи до разкопките… — Тя излезе на верандата и се обърна към мен с усмивка: — Сестра Ледърън няма да има нищо против да ви заведе, нали?
— О, разбира се, госпожица Джонсън — отговорих аз.
— И ще се върнете да обядвате с нас, нали, мосю Поаро?
— С удоволствие, мадмоазел.
Тя се върна в дневната и се залови да описва находки.
— Госпожа Меркадо е на покрива — рекох на Поаро. — Желаете ли да я видите, преди да излезем?
— Защо не? Да се качваме.
Докато се качвахме по стълбата, аз казах:
— Изпълних точно нареждането ви. Чухте ли нещо?
— Нищичко.
— Е, това поне ще свали един товар от съвестта на бедната госпожица Джонсън — казах аз. — Тя се тревожеше, че не е направила нужното, за да предотврати престъплението.
Госпожа Меркадо седеше на парапета с наведена напред глава и бе така потънала в мислите си, че не чу нашето приближаване.
Когато Поаро се спря до нея и я поздрави, тя вдигна глава и подскочи.
Стори ми се, че изглежда зле тази сутрин. Дребното й лице беше посърнало, а под очите й имаше тъмни кръгове.
— Ето ме отново — каза детективът. — Днес идвам при вас със специална цел.
И той започна да й говори почти по същия начин както на госпожица Джонсън, като я убеждаваше колко важно е да изгради с нейна помощ колкото се може по-точен портрет на убитата.
Госпожа Меркадо обаче съвсем не беше така откровена като госпожица Джонсън. Тя се впусна в похвали, които, бях напълно сигурна, далеч не отговаряха на нейните истински чувства.