Искам да бъда разбрана правилно — всъщност аз не знаех какво точно искаше от мен мосю Поаро. Кой знае дали нарочно не ме бе изпратил да му търся кърпичката, за да ме отдалечи от себе си за няколко минути?
Всичко беше като на операция. Трябваше да внимавам и да подавам на лекаря точно това, от което имаше нужда, а не нещо друго. Представете си да му подам форцепса не когато трябва или пък да закъснея с него точно когато му трябва най-много! Слава богу, владея професията си добре и не правя пропуски. Само че в този занаят бях абсолютна новачка и затова трябваше да си отварям очите на четири.
Разбира се, нито за миг не можех да допусна, че Поаро не е искал да чуя разговора му с Кари. Но може би смяташе, че Кари ще говори по-свободно в мое отсъствие.
Не бих желала да ме смятат за жена, която подслушва лични разговори. Не съм способна на това, колкото и да ми се е искало понякога.
Ако в случая наистина ставаше дума само за личен разговор, никога не бих направила това, което фактически сторих.
Според моята гледна точка аз просто бях в привилегировано положение. В края на краищата една медицинска сестра чува какви ли не неща, когато някой пациент излиза от упойка. Пациентът съвсем не би искал да го чуя — а обикновено няма и понятие за това — но аз го чувам и това си е факт. Просто приех, че Кари е един пациент. Как би могло да му навреди нещо, за което той не подозира? А ако си мислите, че това си е било чисто любопитство от моя страна — е, няма да крия, така си беше наистина. Не исках да изпусна абсолютно нищичко.
И така аз се обърнах и поех по една странична пътека, която свършваше на няколко крачки от двамата, зад насипа от натрупана пръст, който ме скриваше от техния поглед. Ако някой реши да твърди, че съм постъпила подло, позволявам си да се възпротивя. Нищо не бива да се крие от една медицинска сестра, която отговаря за даден случай, макар, разбира се, само лекарят да има правото да каже какво трябва да се предприеме.
Нямам представа как бе подходил Поаро, но когато стигнах там, той, така да се каже, се беше насочил право в целта.
— Никой не се възхищава повече от мен от чувството на преданост, което доктор Лайднър е изпитвал към съпругата си — тъкмо казваше той. — Но често пъти се случва човек да узнае за някого повече неща от враговете му, отколкото от неговите приятели.
— Значи вие придавате по-голямо значение на недостатъците, отколкото на добродетелите? — попита Кари със саркастичен тон.
— Да, несъмнено — когато става въпрос за убийство. Доколкото зная, досега никой не е бил убит, защото е бил прекалено добродетелен! Макар че по мое мнение и съвършенството може да дразни.
— Боя се, че не съм в състояние да ви помогна — каза Кари. — Ако трябва да бъда съвсем искрен, ние с госпожа Лайднър не изпитвахме голяма симпатия един към друг. Не че сме били врагове, но във всеки случай не сме били и приятели. Тя може би ревнуваше заради моето приятелство с нейния съпруг. Аз пък, въпреки голямото ми уважение към нея, се дразнех от нейното влияние върху Лайднър. В крайна сметка бяхме учтиви един към друг и нищо повече.
— Какво блестящо обяснение! — възкликна Поаро.
Тъй като виждах само главите им, забелязах, че Кари внезапно извърна главата си към Поаро, сякаш последните думи на детектива го бяха стреснали. Поаро продължи:
— Тези ваши хладни отношения с жена му не дразнеха ли вашия приятел?
Кари се поколеба, преди да отговори:
— Знаете ли, нищо не мога да кажа със сигурност. Самият той никога не е споменавал за това и все се надявах, че не го забелязва. Той е отдаден на работата си.
— Значи в заключение може да се каже, че госпожа Лайднър не ви е била симпатична.
Кари сви рамене.
— Може би щеше да ми е по-симпатична, ако не беше жена на Лайднър.
Той се засмя, развеселен от оригиналния си отговор.
Поаро правеше купчинка от керамични късчета. По едно време замислено изрече:
— Тази сутрин разговарях с госпожица Джонсън. Тя призна, че е имала някои предубеждения спрямо госпожа Лайднър и че тя не й е била симпатична, но побърза да ме увери, че госпожа Лайднър винаги била любезна спрямо нея.
— Това е самата истина — потвърди Кари.
— Така помислих и аз. След това говорих с госпожа Меркадо. Тя надълго и нашироко ми разказа за голямата си симпатия към покойната и безграничното си възхищение от нея.