— Употребявате ли голямо количество пластилин, мадмоазел? — попита той, обръщайки се към госпожица Джонсън.
— Доста. Струва ми се, че тази година изразходвахме голямо количество, макар да не мога да кажа за какво е бил употребен. Във всеки случай половината от запасите ни вече са изчерпани.
— Къде се съхранява пластилинът?
— Тук, в този шкаф.
Докато поставяше на мястото му листа с отпечатъците, тя му показа лавиците, отрупани с пластилин, фотографски и други материали. Поаро се наведе.
— А това какво е, мадмоазел?
Беше пъхнал ръката си чак до дъното и измъкна оттам един безформен предмет.
Когато го изпъна, видяхме, че е някаква маска, чиито очи и уста бяха грубо очертани с индийско мастило, а цялата бе намазана с пластилин.
Мис Джонсън възкликна:
— Ах, гледай ти! За пръв път виждам това нещо. Как е попаднала тук? И какво представлява тя?
— Как е попаднала тук ли? Е, местенцето си го бива за скривалище, а и този шкаф ще бъде изпразнен чак в края на сезона. А колкото до това, какво представлява — мисля, че не е трудно да се отгатне. Пред вас се намира лицето, описано от госпожа Лайднър — призрачното лице, показало се на прозореца й в полумрака, лицето без тяло.
Госпожа Меркадо извика леко, а госпожица Джонсън, по-бяла и от платно, промълви:
— Значи тя не е имала халюцинации. Било е номер, кошмарен номер! Но кой го е направил?
— Да — извика госпожа Меркадо. — Кой е могъл да направи такъв зловещ номер?
Поаро не отговори. Намръщен, отиде в съседната стая, донесе оттам празна картонена кутия и постави в нея смачканата маска.
— Ще я покажа на полицията — поясни.
— Това е ужасно! — промълви госпожица Джонсън. — Ужасно!
— Дали тук няма скрито и нещо друго? — изпищя госпожа Меркадо. — Да не би оръжието… онова, с което е била ударена… още покрито с кръв… О, страх ме е! Страх ме е!
Госпожица Джонсън я сграбчи за рамото.
— Успокойте се! — изсъска тя. — Идва доктор Лайднър. Не бива да го тревожим.
И наистина колата бе пристигнала. Лайднър слезе от нея, прекоси двора и дойде направо в дневната. Имаше уморен вид и изглеждаше много по-стар, отколкото преди три дни. Той обяви:
— Погребението ще бъде утре в единайсет часа. Майор Дийн ще прочете молитвите. — После се обърна към госпожица Джонсън: — Ще дойдете ли, Ан?
— Разбира се, скъпи. Всички ще дойдем.
Тя каза само това, обаче погледът й издаваше чувствата, които думите й не можеха да изразят, защото лицето на Лайднър за миг светна от радост.
Той й рече:
— Скъпа Ан, вие сте неоценима помощ и утеха за мен. Благодаря ви, моя стара приятелко!
Той постави длан върху ръката й и видях как руменина обля нейното лице, докато изрече с обичайния си, малко суров тон:
— Няма нищо.
Радостна усмивка преобрази лицето й и аз осъзнах, че в този кратък миг тя плуваше върху вълните на щастието.
През ума ми премина и друга мисъл. Може би скоро съвсем естествено доктор Лайднър щеше да потърси подкрепата на своята стара приятелка и тогава щеше да настъпи една щастлива развръзка.
Не съм сватовница по природа, а и, естествено, беше неприлично да се мисли за подобно нещо ден преди погребението на госпожа Лайднър. Но все пак това би било едно щастливо разрешение. Той изпитваше истинско приятелско чувство към госпожица Джонсън, а пък тя щеше да му бъде предана до края на дните си. Обаче как ли щеше да понася всичките похвали, които щяха да се изричат за Луиз? Ала веднъж постигнат ли това, което желаят, жените умеят да се приспособяват към всякакви трудности.
Лайднър поздрави Поаро и го запита дали напредва.
Госпожица Джонсън бе застанала права зад доктор Лайднър и тръсна глава, гледайки упорито кутията, която Поаро държеше. Схванах, че тя умолява детективът да не казва на Лайднър за маската. Навярно тя смяташе, че той е страдал достатъчно за днес.
Поаро се подчини на нейното желание.
— Тези неща изискват много време, мосю — отвърна той.
След като изрече още няколко банални фрази, детективът се сбогува.
Придружих го до колата му.
Имах доста въпроси към него, но по начина, по който ме погледна, сметнах за благоразумно да замълча. Все едно беше да питам един хирург дали смята, че е направил успешна операция. Просто стоях и очаквах неговите инструкции. За моя голяма изненада той каза: