— Когато умирате, Мейтланд, много често губите реална представа за реда на нещата. Никак не е трудно някой особен факт да обсеби съзнанието ви. А нейното съзнание е могло да бъде обсебено в този момент именно от ръката на убиец, протегната през прозореца. Вероятно за нея е било важно да насочи вниманието на хората към прозореца. По мое мнение тя е имала право — този факт е от голяма важност. Тя се е тревожела от мисълта, че могат да вземат случая за самоубийство. Ако е била в състояние да говори, навярно би произнесла следното: „Не съм искала да се самоубивам. Някой трябва да е поставил отровата до леглото ми през прозореца.“
Капитан Мейтланд забарабани мълчаливо по масата и след малко рече:
— Според мен възможностите са две — самоубийство или убийство. Кое от двете е по-вероятно, доктор Лайднър?
След като размишлява няколко секунди, докторът отговори със спокоен и решителен глас:
— Убийство. Ан Джонсън не беше жена, която би се самоубила.
— При нормални условия — не — съгласи се капитанът. — Но при известни обстоятелства самоубийството би било съвсем нормален изход.
— Изяснете се.
Капитан Мейтланд се наведе, за да вдигне един пакет, който бях видяла да поставя до крака на стола си.
— Тук има нещо, за което никой от вас не подозира — каза той. — Намерихме го под леглото й.
Развърза връвта, разтвори пакета и ни показа тежка бухалка.
Тази находка сама по себе си не представляваше нещо сензационно — имаше поне дузина подобни бухалки сред разкопките.
Този екземпляр обаче прикова вниманието ни с едно тъмно петно и следи от нещо, което приличаше на косми.
— Това е работа за вас, Райли — рече капитанът. — Но за мен няма никакво съмнение — това е оръжието, с което е била убита госпожа Лайднър!
Двайсет и шеста глава
След това е моят ред!
Беше ужасна гледка! Доктор Лайднър без малко щеше да припадне, а самата аз усетих, че ми се повдига.
Доктор Райли го разгледа не без професионално удоволствие.
— Предполагам, че няма отпечатъци? — попита той капитана.
— Никакви.
Райли взе пинсета и започна огледа си внимателно.
— Хм… Ето късче човешка плът… косми… руси косми. Това са съвсем предварителни данни. Естествено, ще трябва да направя истински изследвания за кръвната група и прочие, но според мен резултатът не подлежи на съмнение. Значи е намерено под леглото на госпожица Джонсън? Аха, значи това е била голямата тайна! Тя извършва престъплението, а после — нека Бог се смили над душата й! — разкъсвана от угризения, слага край на живота си. Като хипотеза не е зле.
Доктор Лайднър покрусен поклати глава и промълви:
— Не, не! Не е Ан!
— Но къде я е крила преди това? — попита капитан Мейтланд. — След смъртта на госпожа Лайднър всички стаи бяха претърсени най-грижливо.
Нещо ми хрумна и си помислих: „В шкафа за канцеларски материали“, но си замълчах.
— Така или иначе — продължи капитанът — госпожица Джонсън не е била сигурна в първоначалното скривалище и прибира бухалката в стаята си, след като е вече претърсена. А може да го е направила, след като е взела решение да се самоубие.
— Не вярвам такова нещо! — извиках аз.
Не можех да си представя, че тихата и кротка госпожица Джонсън би могла да разбие черепа на госпожа Лайднър. Просто не можех да си го представя! И все пак си спомних някои съвпадения, които определено караха човек да се замисли — например сълзите й по-предната нощ. Самата аз смятах този пристъп за „угризение“, но в онзи момент мислех само за дребните злини, които тя бе сторила на покойната.
— Не зная какво да мисля — рече капитан Мейтланд. — Трябва да се изясни и изчезването на френския монах. Моите хора претърсват наоколо в случай, че е бил ударен и хвърлен в някой напоителен канал.
— Ах! Сега си спомням… — започнах аз.
Всички погледи се обърнаха към мен.
— Беше вчера следобед — казах. — Отец Лавини ме разпитваше за кривогледия човек, който надничаше през прозореца на госпожа Лайднър онзи ден. Отецът искаше да знае точно на кое място го бяхме срещнали, после добави, че ще отиде да се поразходи натам, като ми обясни, че в детективските романи престъпникът винаги изтървавал по нещо компрометиращо.
— Проклет да съм, ако някой от моите престъпници е правил такова нещо — заяви капитанът. — Значи от това се е интересувал той? Питам се дали е намерил нещо? Интересно съвпадение ще бъде, ако той и госпожица Джонсън са успели да открият почти едновременно някакво доказателство за самоличността на престъпника! — И добави с раздразнение: — Кривоглед човек ли? Кривоглед? Защо ли? В тази история за кривогледия явно има нещо по-важно, отколкото изглежда на пръв поглед. И не мога да разбера защо моите хора още не са го заловили!