Бил Колман почервеня, отвори уста, после я затвори и се огледа смутено. Лицето на Кари не промени израза си.
Поаро продължи със спокоен глас:
— Помислих си и за едно друго лице, за което съм убеден, че би било способно да извърши престъплението — особено ако силно го е желаело. Госпожица Райли, надарена със смелост и интелигентност, също притежава жестокост. Когато тя ми говореше за мъртвата, я попитах на шега дали притежава алиби. Според мен тогава госпожица Райли си даде сметка, че е таяла желание да убие госпожа Лайднър. Така или иначе тя изрече една лъжа, която беше съвсем глупава и безполезна. Каза ми, че в следобеда на убийството играла тенис в клуба. На следния ден обаче разговарях с госпожица Джонсън и узнах, че в действителност госпожица Райли е била в близост до къщата по време на убийството. Хрумна ми мисълта, че дори и да е невинна, тя би могла да ми разкаже нещо полезно. — Поаро направи пауза, а после попита момичето: — Мис Райли, ще бъдете ли така добра да ни кажете какво сте видели онзи следобед?
Девойката не отговори веднага. Тя продължи да гледа през прозореца и без да извърне глава, рече с тих и равен глас: