— О! — възпротивих се аз. — Само не и аз. Ами аз съм чужда на този дом. Знаете, мосю Поаро, че съм тук от съвсем скоро.
— Eh, bien, мила сестро. Не е ли точно това, от което се е страхувала госпожа Лайднър? Непознат човек, идващ отвън?
— Но… как така… нали доктор Райли ме познава много добре? Той самият ме препоръча.
— А какво точно е знаел за вас? Това, което самата вие сте му казали. Не за пръв път измамници са се представяли за медицински сестри!
— Можете да пишете до болницата „Сейнт Кристофър“!
— Засега благоволете да запазите мълчание, мила сестро. Невъзможно е да продължа, ако ме прекъсвате все така. Не твърдя, че ви подозирам. Просто искам да кажа, че е много лесно да се представите за някой друг. Не са малко мъжете, които са се дегизирали в женски дрехи. Кой знае дали и младият Уилям Боснър не попада в тяхното число?
Щях да му дам аз едни мъже в женски дрехи! Но мосю Поаро повиши глас и продължи да говори с такава решителност, че предпочетох да си замълча.
— Сега ще бъда напълно откровен — дори брутален! Необходимостта го налага. Ще извадя на показ онези неща за обитателите на тази къща, които са скрити под повърхността. Проучих всеки един от вас. Да започнем с доктор Лайднър. Скоро се уверих, че любовта, която изпитваше към жена си, беше смисълът на неговия живот. Той е измъчен и изтерзан от болка човек. За сестра Ледърън вече говорих. Ако само се е представяла за жена, трябва да признаем, че е играла ролята си с удивителна съвършеност, но всичко ме кара да вярвам, че тя напълно отговаря на това, което твърди, че е — една медицинска сестра, при това много добра.
— Благодаря за комплимента! — подхвърлих аз.
— След това вниманието ми бе привлечено от семейство Меркадо. И двамата проявяваха признаци на силно безпокойство. Преди всичко друго се запитах дали госпожа Меркадо е в състояние да извърши това убийство и с какъв мотив. Тя е с крехка физика и на пръв поглед не ми се видя надарена с нужната сила, за да удари жена като госпожа Лайднър с тази тежка каменна бухалка. И все пак, ако жертвата е коленичила в момента на удара, тогава това би било възможно, поне физически. Една жена би успяла с известни хитрини да накара друга жена да коленичи. О, не с някакво емоционално въздействие, а просто така — моли я да й забоде карфица на подгъва на полата й, която си шие в момента, а другата жена, без да подозира каквото и да било, просто коленичи, за да изпълни молбата й. Но мотивът? Госпожица Ледърън ми е говорила за гневните погледи, които госпожа Меркадо отправяла към госпожа Лайднър. Явно господин Меркадо е станал лесна жертва на чара на госпожа Лайднър, но въпреки това не смятах, че решението е само в ревността. Бях убеден, че госпожа Лайднър не е проявявала истински интерес спрямо господин Меркадо, а несъмнено съпругата му е знаела това. Може да е изпитвала гняв към нея за момента, но за убийство е необходимо много по-сериозно предизвикателство. Всъщност госпожа Меркадо е жената-майка. От начина, по който тя гледаше своя съпруг, веднага схванах, че не само го обича, но и че е готова да се бие за него като тигрица — нещо повече — тя е съзирала възможността да се наложи да направи това. Постоянно нащрек, тя се е тревожела не за себе си, а за мъжа си. Когато се занимавах с личността на господин Меркадо, не закъснях да отгатна точно къде е проблемът. Послужих си с една малка хитрина, за да се убедя в точността на догадките си — господин Меркадо е наркоман. Безполезно е да уверявам всички вас, че продължителната употреба на наркотици води към притъпяване на моралните задръжки. Под влиянието на наркотици човек извършва дела, за които не би и помислил преди. Има случаи, когато човек е извършвал и убийство, като е трудно да се каже дали той носи отговорност за своите действия. В това отношение законът е различен в отделните страни. Една от характерните черти на наркоманията е прекалената вяра в собствените сили. Имаше ли в миналото на господин Меркадо някакъв скандал или дори престъпление, което жена му бе успяла да скрие досега от обществото? Независимо от това кариерата му е била застрашена — ако такова събитие излезеше на бял свят, с господин Меркадо щеше да е свършено! Съпругата му е била нащрек, но е трябвало да се съобразява и с госпожа Лайднър. Последната бе интелигентна жена с властен характер и лесно би могла да спечели доверието на този клетник. Каква радост би било за нея да узнае една тайна, чието разгласяване би произвело може би катастрофа. Ето ви и възможният мотив на семейство Меркадо. За да защити мъжа си, госпожа Меркадо не би се спряла пред нищо! В течение на тези десет минути, през които дворът е останал празен, и двамата са имали необходимото време за действие.