— Благодаря.
В гласа му като че ли се прокрадна нотка на удивление.
— Последните двама в списъка са Ричард Кари и отец Лавини. Според показанията на сестра Ледърън и някои други господин Кари и госпожа Лайднър не са могли да се понасят. Полагали са усилия да бъдат учтиви един към друг. Госпожица Райли обаче изложи пред мен едно съвсем противоположно обяснение за тяхното поведение и скоро се уверих, че тя има право. Увереността ми се затвърди, когато провокирах господин Кари да говори безразсъдно и гневно. Не беше трудно — той беше в състояние на крайно нервно напрежение. В действителност той беше — а и все още е — на ръба на нервна криза. Когато човек достигне предела на своите възможности, той губи способност да се съпротивлява. Задръжките на господин Кари паднаха почти веднага. Той ми призна с очевидна искреност, че е мразел госпожа Лайднър. Това несъмнено беше самата истина — той наистина я е мразел. Но защо? Преди малко ви споменах за фатални жени с разрушителна магическа сила, но тази сила не е чужда и на мъжете. Има мъже, които привличат жените, без да полагат и най-малкото усилие и това в днешно време се нарича сексапил. Господин Кари притежава това качество в необикновено голяма степен. Предан на своя приятел и шеф, той е бил равнодушен към чара на госпожа Лайднър. Тя се почувствала засегната от поведението му и решава, че на всяка цена трябва да покори сърцето на Ричард Кари. Но тогава се случва нещо съвсем непредвидено. Самата тя за пръв път в живота си става жертва на непреодолима страст и се влюбва в Ричард Кари. А той — той не устоял. Ето как се обяснява това нервно напрежение, от което той страда така жестоко. Този човек бил разкъсван от две противоположни страсти — едновременно е обичал и мразел Луиз Лайднър. Мразел я, защото е станала причина да изневери на своята лоялност към приятеля си. Не познавам по-голяма омраза от тази на мъж, когото съдбата е заставила да обикне жена против волята си. За мен този мотив беше напълно достатъчен. Бях убеден, че в известни моменти Ричард Кари трябва да е изпитвал неудържимо изкушение да удари с всичката сила на ръката си това красиво лице, което го е омагьосало. Още от началото си мислех, че убийството на Луиз Лайднър е „престъпление на страстта“. В лицето на господин Кари намерих идеалния убиец за престъпление от този род. Сега остава един последен кандидат за титлата убиец — отец Лавини. Този почтен монах веднага привлече вниманието ми поради рязкото противоречие между даденото от него описание на човека, който надничал през прозореца, и това на сестра Ледърън. Във всички свидетелски показания обикновено има известни разминавания, но в този случай разликата беше просто фрапираща. Освен това отец Лавини настояваше специално върху една характерна черта на човека — кривогледство, което трябваше да улесни разпознаването му. Обаче твърде скоро се изясни, че докато описанието на сестра Ледърън беше по същество точно, то това на отец Лавини далеч не беше такова. Останах с впечатление, че монахът преднамерено ни заблуждава — сякаш иска да прикрие този човек. В такъв случай обаче той трябва да е знаел нещо повече за този любопитстващ. Разговарял е с него, но за какво са говорили, знаем само от отец Лавини. Какво е правел този иракчанин, когато са го видели сестра Ледърън и госпожа Лайднър? Опитвал се е да надникне през прозореца — прозореца на госпожа Лайднър — така помислили и двете жени. Но когато застанах на същото място, където са били те, се уверих, че може също така да е бил прозорецът на залата с находките. На следващата нощ е вдигната тревога. Някой се е намирал в залата с находките, но не са установени никакви липси. Интересното за мен е, че когато Лайднър пристига в залата, заварва там отеца. Той му казва, че видял някаква светлина, но и този път знаем това само от неговите думи. Отецът ме заинтригува. Когато онзи ден направих предположението, че отец Лавини може да бъде Фредерик, доктор Лайднър го отхвърли категорично. Според него Лавини бил много известен човек. А защо Боснър, който е имал пред себе си почти двайсет години, за да направи нова кариера под друго име, да не бъде този прочут човек? Все пак трудно можех да повярвам, че Боснър е прекарал цялото това време в религиозно обкръжение. Тогава ми дойде наум едно много по-просто решение. Някой от членовете на експедицията виждал ли е отец Лавини преди идването му тук? Явно, че не. Тогава защо да не може някой друг човек да се представи за добрия отец? Открих, че една телеграма е била изпратена в Картаген, когато доктор Бърд, който трябвало да участва в експедицията, внезапно се разболял. Какво по-лесно от това да задържиш една телеграма? Що се отнася до самата работа, отец Лавини е единственият палеограф, прикрепен към експедицията. Един интелигентен човек с повърхностни познания спокойно би могъл да блъфира. До този момент плочките са били доста малко на брой, а чух, че интерпретациите на почтения монах твърде често били смятани за, меко казано, необичайни. Очертаваше се отец Лавини да се окаже измамник. Но беше ли той Фредерик Боснър? Изпитвах определени съмнения по този въпрос. Трябваше да потърся истината другаде. Имах продължителен разговор с отец Лавини. Самият аз съм католик и познавам много свещеници и членове на религиозни общества. От разговора останах с впечатлението, че отец Лавини не се чувства съвсем удобно в ролята си. От друга страна обаче, аз познавам подобен тип хора, при това доста добре. Често съм имал работа с хора от неговата среда, но те далеч не принадлежат към религиозни институции. Ни най-малко! И изпратих телеграмите. И тогава сестра Ледърън съвсем несъзнателно ме наведе на много ценна мисъл. Разглеждахме златните украшения в залата с находките, когато тя ми спомена за восъчно петно върху една златна купа. Аз казах „Восък?“ и отец Лавини повтори „Восък?“ — тонът му обаче бе предостатъчен за мен. Веднага проумях защо е дошъл тук.