И така, след много години той решава, че часът е настъпил и отново застава на пътя на Луиз. Всичко върви добре — тя не подозира истинската му идентичност. Той е известен учен, а някогашният хубав и строен младеж сега е мъж на зряла възраст с брада и приведени рамене. И по този начин историята се повтаря. Както и преди, Фредерик привлича Луиз. За втори път тя се съгласява да се омъжи за него — и този път не пристига никакво заплашително писмо. Но впоследствие Луиз Лайднър получава такова писмо. Защо? Доктор Лайднър не желае да рискува. Интимността на брака им може да събуди стари спомени. Той желае веднъж завинаги да внуши на жена си, че Ерик Лайднър и Фредерик Боснър са две съвършено различни лица. И точно поради това пристига едно писмо. Следва и доста детинският опит за отравяне с газ — от страна на доктор Лайднър, разбира се, все със същата цел. След това той е удовлетворен. Няма нужда от повече писма — могат най-сетне да заживеят щастливо. Но приблизително след две години писмата започват да пристигат отново. Защо? Eh, bien, мисля че отгатвам причината. Защото заплахите, които писмата съдържат, винаги са били сериозни. И това именно обяснява постоянните страхове на госпожа Лайднър — тя много добре си е спомняла нежния, но същевременно и жесток темперамент на своя Фредерик. Ако тя принадлежи на друг мъж, освен на него, той ще я убие! А тя е била пленена от Ричард Кари. Когато разбира това, доктор Лайднър започва да подготвя спокойно сцената на убийството. Сега разбирате ли важността на ролята, която е трябвало да изиграе сестра Ледърън? Идеята на доктор Лайднър да ангажира сестра, отначало ме изненада, но сега е съвсем ясна. За него е било изключително важно да се намери свидетел — професионалист, който да установи по неоспорим начин, че госпожа Лайднър е била мъртва повече от час в момента, когато ще бъде открит трупът й, или, с други думи, че тя е била убита през времето, когато всички биха потвърдили под клетва, че съпругът й е работел на терасата. Защото би могло да се появи подозрение, че е убил жена си в момента, когато е влязъл в стаята й и уж открил там трупа й — ала това би било изключено, ако една квалифицирана медицинска сестра заяви категорично, че смъртта на госпожа Лайднър е настъпила преди един час. Така се обяснява и лошата и тягостна атмосфера, която тази година е смущавала членовете на експедицията. Нито за минута не съм приписвал тази атмосфера единствено на госпожа Лайднър. Много години членовете на тази експедиция са се радвали на прекрасни отношения. По мое мнение душевното състояние на един колектив винаги е непосредствено свързано с неговия шеф. При всичката си кротост доктор Лайднър е много силна личност. Благодарение на неговия такт, на неговата интелигентност и дружелюбност, с които е ръководел хората си, атмосферата в експедицията винаги е била ведра и приятна. Щом като е настъпила промяна, тя ще се дължи на шефа, иначе казано — на доктор Лайднър. Именно той, а не госпожа Лайднър, е отговорен за напрегнатата атмосфера. Няма нищо чудно в това, че персоналът е чувствал напрежението, без да съзнава истинската причина. Добрият и любезен доктор Лайднър, видимо непроменен, просто е играел себе си. А в дъното на душата си той е бил един фанатик, изцяло обладан от идеята да убива. Сега да пристъпим към второто престъпление — убийството на госпожица Джонсън. Като подреждала бюрото на доктор Лайднър (тя просто решава да го направи, за да върши нещо), сред книжата му трябва да е открила случайно чернова на недовършено анонимно писмо. Навярно това откритие я е потресло! Значи доктор Лайднър съзнателно е тероризирал жена си? Тя не може да го проумее, но е дълбоко разстроена. Точно в този момент сестра Ледърън я заварва обляна в сълзи. Не вярвам, че тогава госпожица Джонсън е заподозряла доктор Лайднър като убиец, но опитите, които направих в стаите на госпожа Лайднър и на отец Лавини, не са останали без последствие за нея. Тя си е дала сметка, че ако наистина е чула вика на госпожа Лайднър, това значи, че прозорецът на стаята й е бил отворен. Тя не отдава голямо значение на този факт, но по-късно ще си спомни за него. Умът й продължава да работи, търсейки истината. Може да е намекнала пред доктор Лайднър нещо по въпроса за писмата — той схваща ситуацията и поведението му се променя. Изведнъж тя вижда, че той се страхува. Но е невъзможно доктор Лайднър да е убил жена си, защото той изобщо не е напускал терасата! И когато една вечер госпожица Джонсън стои сама на терасата, истината я поразява като мълния — госпожа Лайднър е била убита от терасата през отворения прозорец. Точно в тази минута пристига сестра Ледърън. Моментално любовта на госпожица Джонсън към доктор Лайднър взема връх и тя прави опит да прикрие нещата. Медицинската сестра в никакъв случай не бива да се досети за ужасното откритие, което е направила тя. Тя се заглежда преднамерено в противната посока — към двора — и изрича забележка, внушена й от появяването на отец Лавини, който в момента прекосява двора. Тя отказва да каже нещо повече под предлог, че й се налага да размисли. И доктор Лайднър, който не преставал да я дебне с безпокойство, си дава сметка, че госпожица Джонсън е отгатнала истината. Тя не е жена, която би скрила от него подобен ужас. Вярно е, че до този момент тя не го бе издала, но докога би могъл да разчита на нейната дискретност? Убийството е навик. Същата нощ доктор Лайднър подменя чашата й с вода с чаша киселина. Има известен шанс това да мине. Съществува даже вероятност да я обвинят в първото убийство и трагичният й край ще бъде отдаден на угризения на съвестта. За да създаде по-голяма правдоподобност на последната идея, той взема бухалката от терасата и я пъха под леглото й. Няма нищо чудно, че в агонията си нещастницата е направила свръхусилия, за да съобщи разкритията си, добити толкова скъпо — госпожа Лайднър е била убита през „прозореца“, а не през вратата. Ето така всичко е обяснено, всичко отива на мястото си. От психологическа гледна точка може да се каже, че всичко е съвършено. Но липсват доказателства — те са слабото място…