— Къде е жена ми? Какво се е случило с нея?
Съдията седна на сандъка и скръсти ръце в широките си ръкави. След това каза хладно:
— Тук въпросите задавам аз, съдията. Кажи ми…
— Къде е жена ми? — изкрещя като луд Уан. Опита се да се изправи, но началникът на стражата го удари по главата с тежката дръжка на бича си. Зашеметен, Уан разтърси глава и заекна:
— Же… жена ми… и… синът ми…
— Казвай! Какво се е случило тук тази вечер? — попита съдията.
— Тази вечер… — започна Уан с беззвучен глас, после се разколеба и спря.
Началникът на стражата го ритна.
— Казвай и говори истината! — изрева той. Лицето на Уан се разкриви. Той отново погледна към кръвта по пода. Най-сетне започна:
— Тази вечер, докато идвах насам, бакалинът ми каза, че у нас е бил съдържателят на заложна къща Шън. Когато се прибрах, се оказа, че няма нищо за ядене, дори и малко юфка по случай Новата година. Казах на жена си, че не я искам повече, че може да иде при оня Шън и да си остане там. Казах й, че всички съседи знаят, дето той идва при нея следобед, докато мен ме няма. Тя нито призна, нито отрече. Тогава намерих оная кърпичка до леглото. Отидох да взема сатъра. Исках първо да убия нея, а после да видя сметката на тоя Шън. Но когато се върнах от кухнята, жена ми беше избягала. Грабнах кърпичката — исках да я хвърля в лицето на Шън, преди да му прережа гърлото. Но си убодох ръката на иглата, забита в кърпичката — Уан млъкна за момент, прехапа устни и преглътна. — Тогава разбрах какъв кръгъл глупак съм бил. Осъзнах, че тази кърпичка не е била изпусната там от Шън, а е била поръчана на жена ми и тя още е работела над нея… Излязох да я търся. Отидох до къщата на сестра й, но там нямаше никой. Тогава се запътих към къщата на Шън. Исках да си заложа палтото и да — купя нещо хубаво. Но Шън ми каза, че ми дължи един наниз медни грошове за комплекта от двайсет кърпички, които бил поръчал на жена ми. Следобед, когато наминал към къщи, последната още не била готова, но наложницата му останала много доволна и от тези, които вече били избродирани. Каза, че и така ще ми плати, тъй като било Нова година. Купих пакет юфка и едно книжно цвете за жена си и се прибрах — втренчил поглед в съдията, той извика: — Кажете какво се е случило? Къде е тя?
Началникът на стражата се изкиска и извика:
— Ама че глупави лъжи ни наприказва кучето! Опитва се да печели време мръсникът! — вдигна дръжката на бича си и попита съдията: — Да му строша ли зъбите, ваше превъзходителство, та истината да излезе по-лесно?
Съдията поклати глава. Поглаждайки дългите си бакенбарди, той гледаше внимателно изопнатото лице на търговеца, коленичил пред него. После се обърна към началника на стражата и му заповяда:
— Провери дали у него има хартиено цвете! Началникът пъхна ръка в пазвата на търговеца и измъкна оттам едно червено книжно цвете. Показа го на съдията, после гнусливо го хвърли на пода и го стъпка. Ди стана. Отиде до леглото, вдигна кърпичката и внимателно я разгледа. После се приближи до масата и спря там, загледан в изпоцапаната юфка в пакета от намаслена хартия. Единственият звук, който се чуваше, беше тежкото дишане на коленичилия мъж. Изведнъж гълчавата на горния етаж се поднови. Съдията погледна към тавана. Обърна се към началника на стражата и му заповяда:
— Доведи двамата!
Когато търговецът видя жена си с детето, зяпна от радостно изумление. След малко извика:
— Слава на небесата, живи и здрави! — понечи да скочи към тях, но стражниците грубо го задържаха.
Жената се хвърли на пода пред коленичилия мъж и простена:
— Прости ми, прости ми! Бях такава глупачка, исках само да те подразня. Какво направих, о, какво направих! Сега ще трябва… Те ще те отведат и…
— Станете и двамата — прекъсна я строгият глас на съдията.
Властният му жест накара двамата стражници да пуснат раменете на Уан.
— Свалете му веригите! — заповяда Ди. Докато смаяният началник на стражниците изпълняваше нареждането, съдията каза на Уан: — Тази вечер заради глупавата си ревност ти едва не погуби жена си. Ужасната трагедия беше предотвратена от сина ти, той дойде да ме предупреди точно навреме. Нека това бъде урок за двама ви — и за теб, и за жена ти. В новогодишната вечер трябва да си припомним добрините, с които ни е удостоило небето, даровете му, които сме свикнали да приемаме за нещо естествено и твърде скоро забравяме. Вие двамата се обичате, здрави сте и имате чудесен син. Много хора не могат да се похвалят с това. Обещайте си, че отсега нататък ще направите всичко, за да докажете, че заслужавате това щастие — и като се обърна към момченцето, го погали по главата и добави: — И за да не забравите, заповядвам ви да го прекръстите. Нека се казва Тапао — Голямо съкровище!