Съдията даде знак на тримата си подчинени и тръгна към вратата.
— Но… ваше превъзходителство, това убийство… — запъна се жената.
Отваряйки вратата, съдията каза с лека усмивка:
— Не е имало убийство. Когато хората горе са заклали прасето, жената на шивача е катурнала делвата, в която са събрали кръвта. Била е много пияна, за да избърше веднага пода. Кръвта е протекла през пукнатините на тавана върху масата и пода на вашата стая. Сбогом.
Жената сложи ръка на уста, за да не извика от радост. Мъжът й се усмихна глуповато, после се наведе и вдигна хартиеното цвете. Несръчно изглаждайки смачканите му листенца, пристъпи към нея и го затъкна в косите й. Момчето гледаше нагоре към родителите си. На кръглото му лице грееше широка усмивка.
Началникът на стражата бе довел коня на съдията пред къщата. Чак когато се метна на седлото, Ди внезапно осъзна, че болките в ставите не го мъчат вече.
Гонгът на нощната стража оповести полунощ. На пазара изригна залп от фойерверки. Съдията подкара коня си, извърна се върху седлото и извика:
— Честита Нова година!
Едва ли тримата застанали на вратата го чуха. Но това нямаше значение.