— А това? — попита тя. — Това беше ли честно?
Клер се дръпна.
— Паднах върху едно стъкло.
— И с двете китки?
Ядосана, Клер пусна кибрита в джоба си. Д-р Литмън невъзмутимо извади запалка и си запали цигарата.
— Аз наистина трябва да знам всичко — каза тя меко, сякаш за да се извини.
— Случи се като снимахме филма — въздъхна Клер — този, за който пишат във факса ви. Той беше… добре, ще го познаете, ако ви кажа името му. Той беше звезда, много богат: без него филмът никога нямаше да стане. Беше известен, много красив и всичките знаеха, че беше най-щастливо жененият артист в шоубизнеса. Ето защо, когато той се влюби в мен, аз знаех, че това е сериозно — тя горчиво се изсмя. — Това беше преди да чуя фразата, която ползват в киносредите. НСН, скъпа. Не Се Надявай.
— И?
— След седем седмици съпругата му… както и да е, мисля, че до нея стигнаха слуховете. Или той просто я е използвал. Тя внезапно се появи в сериала, помъкнала със себе си и четирите му деца. И изведнъж аз трябваше да пробвам костюмите, да правя повторения на отделни сцени, технически репетиции със сценичните работници. Накратко, трябваше да ме откъснат от него.
— И тогава ти реши да му покажеш, че за тебе всичко това не беше просто игра.
— Нещо такова — независимо от жегата Клер трепереше.
— Беше страхотна бъркотия. Бях в болница един месец. Задраскаха ме от сценария. И накрая разбрах, че съм безработна. Извърших най-тежкия грях — не постъпих професионално.
— Благодаря ти, Клер — каза тихо д-р Литмън. — Това е всичко, което трябваше да знам.
Когато се върнаха, Франк ги очакваше на рецепцията.
— Как мина? — попита той.
Клер очакваше, че психиатърката ще иска да поговори с него на четири очи. Но д-р Литмън изведнъж каза сухо:
— И така, тя е неуверена, импулсивна, отчаяно търси някой авторитет и независимо от това, че упорито се старае да го намери, копнее за одобрение, като наркоман за дозата си. Какво мога да кажа, Франк? Тя е актриса — тя въздъхна. — Разбира се, не в общоприетия смисъл на думата. Ако все пак искаш да знаеш дали според мен тя може да го направи, то аз мисля, че това е възможно. Тя бързо научава, твърда и очарователна е. Но независимо от добрата ми преценка, това ще бъде само загубен опит.
Дванадесет
Клер седеше на бюрото в офиса. В едната ръка с химикалка, а в другата с купчина документи.
Попълваше формуляри. Множество формуляри.
Писмено отказване от правото за лично осигуряване, разрешение за поставяне под наблюдение, поверителни съглашения. Формулярите за попълване на формуляри. Формулярите, в които тя се подписваше под това, че дава съгласието си доброволно и в пълно съзнание, че това ще опропасти живота й. Формулярите, които осигуряваха правото й на адвокат, който ще й обясни как да попълни други формуляри.
Тя ги попълваше, като подписваше всяка страница там, където се изискваше.
— Добре дошла в лагера за новобранци. Сега задникът ти ми принадлежи — промърмори д-р Литмън, като събираше формулярите от бюрото.
Това беше най-гадната интерпретация на Дензъл Вашингтон, която Клер някога бе чувала.
Занятията започнаха в голямата празна зала навътре в сградата.
— Първо урок по история — каза Кони. — Да погледаме някои чудовища.
Осветлението угасна. Психиатърката натисна дистанционното, което държеше в ръка. Димът от цигарата й минаваше през лъча на прожекционния апарат и замъгляваше образа на екрана.
— Това е Питър Кюртен, известен още като „Звярът от Дюселдорф“. Неговата жена каза на полицейския психолог д-р Бърг, че сексуалният им живот бил абсолютно нормален. От друга страна Кюртен разказа на д-р Бърг за фантазиите си да язди жена си всеки път, когато правели любов. Следващите диапозитиви са на жертвите на Кюртен, така както ги е оставил.
Когато Клер беше в състояние да гледа отново, на екрана се появи друго лице.
— Бела Кис, който съхранявал телата на жертвите си в празни варели от бензин. Йоахим Крол, „Рурският ловец“. Ханс ван Зан; районът му на действие бил Холандия през 60-те години. Между жертвите му е и неговата приятелка, която убил, за да прави секс с трупа й.
Някъде зад гърба на Клер бръмчеше диапроектор, който щракваше, за да покаже нови и нови лица и нови зловещи картини от местопрестъпления под проповедта на Кони. Бъркотията от лица и сцени на жестокост, от която случайно изпъкваха отделни детайли.