В Некрополис няма ограничения. В реалния живот практикувайте безопасен секс.
Клер попълни регистрационната форма и зачака компютърът да я изпрати. След няколко минути чу пиукане. Паролата й като член бе получена на имейла й.
— Когато полицията влезе в компютъра на Воглер, бяха проверени записите със задна дата — това й бе казала д-р Литмън по-рано. — Те откриха, че от компютъра са били посещавани над дузина хард-секс сайтове — тя подаде на Клер няколко разпечатки. — Това е домашното задание за днес. Намери всичко каквото можеш за хората, които посещават тези места. Почети за тях, говори с тях. Опитай се да разбереш защо тези хора са такива.
— Да говоря с тях? Дали те ще искат да говорят?
— Разбира се. Ти трябва да си измислиш и своя история.
Д-р Литмън погледна на часовника си.
— Ще дойда след няколко часа, за да видя какво си направила.
Клер изписа паролата си върху екрана и изведнъж се озова вътре.
Сайтът беше разделен на няколко секции: Снимки, Фантазии, Самотни сърца, Чат. Съобщението гласеше:
След като си още нова, защо не се разпишеш в книгата за гости и не се представиш? Прочети какво са написали някои нови членове или влизай направо в чата и ни поздрави.
Какво да напише? Би искала Кони Литмън да е тук, за да я посъветва. Тогава тя осъзна, че психиатърът съзнателно я остави, за да се справи сама. Как наричат това учителите? Научаване чрез опит.
Изглежда проверките още не бяха свършили. Провериха я на устния изпит, сега предстоеше писменият.
Тя написа:
\>\> Привет. Казвам се Клер. Аз съм на двадесет и пет, живея в Ню Йорк.
Тя пое дълбоко въздух и продължи:
\>\> Не знам дали ще събера смелост да проуча реално моите фантазии, но бих искала да споделя моя опит, мечти и мисли с другите членове.
За няколко минути тя получи три отговора.
\>\> Привет, Клер. Харесва ли ти тази снимка?
Тя гледаше ужасена как изображението бавно се отваряше. Беше голо момиче, пронизващо с нож корема си, кръв шуртеше навсякъде.
Но в действителност имитацията беше очебийна и когато се появи цялото изображение, не изглеждаше по-страшно от рисуван филм.
На свой ред тя отговори:
\>\> Не, прекалено са примитивни за мен.
Следващият отговор беше по-дълъг и с повече подробности. Писателят, който се представи като „Звяра“, я уведомяваше, че иска да я души, да разтвори краката й, да се стовари отгоре й и тя да се задуши под него. Искаше тя да го моли за пощада и за още.
Тя отговори:
\>\> Струва ми се, че щях да умолявам някого, който наистина може да ме удуши.
Третото обаждане беше съвсем простичко:
\>\> Сега е доста тихо тук, защото е обяд — единствените хора наоколо са хлапета. Защо не се обадиш довечера и аз ще те представя на по-големите?
\>\> Благодаря
— отговори тя и се прехвърли в друг сайт.
В ресторанта те говореха за сексуалното убийство, като опитваха от специалитета на деня.
— Да го кажем направо, Клер. Нашият убиец не е садомазохист в модерния смисъл на думата. Но той избра добре да се скрие между практикуващите садомазохизъм, защото със сигурност споделя интересите им. Там, където те използват завързването като пряк път към сексуалното удоволствие, той го използва за друго: за унижение и деградация, за силата на живота и смъртта над други човешки същества.
Сервитьорът им наля още вода и се усмихна на Клер. Д-р Литмън продължаваше да говори разсеяно.
— Садомазохизмът действително е интересно явление. Но защо то започна да преобладава? Изглежда, че склонността към него е предизвикана от физическите наказания в детството. Странното е, че тези хора са възпитавани по метода на доктор Спок, тези, които никога не са бити и които са пораснали, а сега искат да експериментират със завързване и упражняване на контрол.
Сервитьорът слушаше като замаян и не можеше да се отлепи от масата им.
— Понякога можем да разберем как се управлява сексуалността на човека, но не и защо. Да сте видели пеперуда, която се опитва да се чифтоса с трепкащия от вятъра лист? Сексуалните убийства са само пример за биологичната енергия, по-голяма от необходимата за убийството на човек.