— Ще отговори, ако е убиецът — спокойно отвърна д-р Литмън. — Ако е убиецът, той ще бъде привлечен от уязвимостта й, както акулите се привличат от кръвта.
Другото занятие се проведе този път на открито, докато д-р Литмън поглъщаше дима от поредната цигара.
— Първият ми план за атака е да накараме Воглер да разкрие себе си чрез своите фантазии. Ако той е убиецът, сигурно има изключително сложен и добре организиран живот, посветен на фантазиите му. Убийствата подхранват фантазиите, а фантазиите пък подхранват желанието пак да убиваш. Вярвам, че в подходящи условия и при подходяща довереница той може да разкрие какво представляват фантазиите му.
— Защо трябва да го прави това? — възрази Клер. — Мисля, че всички се съгласихме, че този тип е твърде умен.
— Да, но също така е и самотник. Той осъзнава, че е престъпил прага, който го отделя от другите мъже. Той няма да изпусне шанса да се свърже с някого, който, според него, споделя наклонностите му — говорейки, тя размахваше цигарата си, сякаш дирижираше. — Когато се разкрие, детайлите от фантазиите му все повече ще заприличват на подробностите на действителното убийство, и това няма да е изненадващо, защото фантазиите го крепят. Той получава мощно удовлетворение, като изживява всеки момент. Мисля даже, че ще се постарае бързо да тласне връзката с довереницата си от думи към действие. Той ще измисли подходящ според него претекст, за да премине към физическа интимност.
Клер се обърна и погледна д-р Литмън.
— Физическа интимност? Имате предвид, че той ще иска да спи с мен?
— Не се безпокой. Ние ще имаме информацията, която ни трябва, много преди да стане дума за това.
— Но аз ще трябва да… го съблазнявам, така ли?
Д-р Литмън погледна Клер. След това тя се наведе над нея и я целуна по устните. Клер не реагира.
— Добре — каза д-р Литмън. — Много добре.
Клер вече имаше нови приятели. Кери, Виктор, Малчугана, Бетовен и Маркиза.
\>\> При болката елегантността е всичко. Когато завързваш и риташ в корема някой безволев, ти не получаваш никакво удовлетворение. При завършеното изживяване половината от удоволствието зависи от избора на позата или от действието, при което даже слабото движение или малката промяна в затягането на възела предизвикват изтънчени страдания.
Това е Бетовен. Кери допълва:
\>\> Абсолютно вярно. Една от моите любими играчки беше обикновена дървена дъска, обърната на ръба си и с няколко инча по-високо за удобно възсядане. Моят задник трябваше да се изправи на върховете на пръстите си, да го възседне. Да я наблюдавам как се надига толкова изтощена от тази поза и как се отпуска на причиняващия болка ръб беше удоволствие за мен.
Клер се обади:
\>\> „Задникът ми“? Извинявай, не те разбрах.
Виктор поясни:
\>\> Когато Кери говори за задника си, тя няма предвид своята анатомична част, Клер. Тя говори за някого, подвластен на нея.
\>\> Аха. Извинявай.
Светът, който тя откриваше за себе си, беше недостъпен и пълен с жаргони, както при военните. От акронимите й се виеше свят. CP, BDSM, СВТ, YMMV. Тя събра кураж да попита какво означават някои от тях, като откри между другото, че YMMV, значещо „разстоянието ти май ще се промени“ всъщност означава нещо съвсем друго.
Разговори за ухапвания по врата, Вуртенбургски колела, върховно пространство и игра с пони я объркваха.
Ето какво пишеше Кери:
\>\> Върховете и дъната взаимно се допълват, като две части на пъзела, Клер. За нас тези връзки са толкова естествени и близки, както са свързани „мъжкото“ и „женското“ във ваниловия свят.
\>\> Ванилов свят? О, разбирам. Аромат, който подхожда на всичко.
\>\> Точно така.
Кери добави:
\>\> Невинността ти е прекрасна, Клер. Сигурно няма да искаш да влезеш в сайта и да опиташ някои от моите кибериграчки. Компютърният секс не е като истинския, но може да бъде също толкова интензивен.
Сега се обади Виктор:
\>\> Остави я на мира, Кери. Тази вечер Клер е заедно с нас просто като любознателен наблюдател.
Клер харесваше Виктор. Независимо, че рядко се включваше в дискусиите, като предпочиташе да остане невидим настрани, той изглежда се бе определил за неин водач в този странен и нов за нея свят. И много добре го правеше, за да не остане тя потресена.