Аплодисменти. Отдавна не ги бе чувала.
— И запишете в сметката ми един студен чай „Лонг Айлънд“ — каза тя. — С много, много чай.
Тя не е най-красивата от жените на Хенри. Според нея най-красива беше Алана.
Алана имаше прическа на момче, глас на малко момиче и фигура на манекен, каквато е била преди да чукне двадесет и седем години и ангажиментите й към списанията да попресъхнат. Алана беше жилеста като чистокръвна кобила и нейният обикновено разголен корем бе опънат като тенисракета.
Понякога обаче се намираха мъже, невиждащи чара на Алана като на красиво момиче от корица на списание. Такива мъже обикновено отиваха при Лизи. Или по-точно, те отиваха при гърдите на Лизи. Тези гърди бяха големи и пищни като разбит каймак; те се полюшваха като водно легло, щом тя се раздвижваше, а това не се случваше често. Клеър особено обожаваше лявата й гърда, в горната полегата част на която беше татуиран скорпион.
И сега идваше ред на Лола. Измамно хубава не бе точното определение за нея — тя притежаваше своя особена красота. Наполовина японка, наполовина еврейка, с неразгадаеми очи на гейша и с мръсна уста на бруклинска сводница, Лола преди е работела като стриптийзьорка на маса в нощен клуб. Там нейният специалитет за спечелване на допълнителни петдесет долара бил да се наведе над скута на някой зрител и зад завесата на дългата си коса да наруши ненарушимото правило на такива клубове „не пипай“, и то за около десет секунди или повече. Тя даже не си правела труда да им вдига циповете, както сподели веднъж с Клер. Това не се налагало.
Клер не пожела да разпита Хенри за това къде бе намерил Лола.
Но независимо от това, че не беше най-красивата, най-сексапилната или най-самоуверената, Клер притежаваше едно качество, което според Хенри я правеше уникална.
Тя даваше резултати.
Според Хенри причината за това е, че в нея имаше нещо, което я правеше да изглежда по-леснодостъпна, отколкото другите му момичета. Клер знаеше, че не беше така. Дължеше се на факта, че от всички негови „примамки“ само тя можеше да играе.
Пол, който водеше драматичен клас, в който тя се включи, обичаше да казва, че названието на актьорството идва от това, че около нас всичко е действие. Не е важно какъв претендираш да бъдеш, а какъв ще станеш, не е важно това, което казваш, а това, което правиш.
Клер не беше сигурна в това. Може би този подвеждащ метод, по който се обучаваше, да беше само една холивудска глупост.
Но тя беше виждала актьори да излизат на сцената на ледено течение и да стоят там по три часа, а започват да кихат едва в гримьорната, когато свалят грима си.
Беше виждала и мъже, готови да захвърлят всичко, което имат — съпруги, годеници, семейства, кариери — само за шанса да бъдат пет минутки с плода на своето въображение.
С нея.
Клеър не се гордееше с това, което трябваше да прави, за да изкарва прехраната си.
Но, по дяволите, тя се гордееше с начина, по който го правеше.
Четири
Доктор Сюзън Линг извади внимателно дългия метален термометър от ректума на мъртвата жена и го поднесе към светлината. Без да иска, Франк отмести погледа си.
— Четиридесет и осем часа — констатира медицинският експерт. — Плюс-минус няколко часа.
— Заявявате го съвсем уверено — каза Франк.
— Със сигурност — доктор Линг протегна ръка и разтресе хладнокръвно задника на трупа, както някой разклаща желе. — Вкочаняването е преминало. Може и да са четиридесет и четири часа, ако се е съпротивлявала.
Сега вече мястото на убийството беше заснето от всички ракурси. Белезниците, с които бяха закопчани китките на трупа за рамката на леглото, бяха свалени и патологът можеше да прави своите проучвания. В стаята миришеше на месо.
Задникът и плешките на Стела Воглер са тъмни, болезнено пурпурни, сякаш цялата кръв на тялото се е стекла и втвърдила в долната му част. Франк знаеше достатъчно за това, което ставаше пред очите му.
Следите от ухапвания и от ударите с камшик, покриващи бедрата, задника и гърба й, не са толкова обичайна гледка.
Доктор Линг пак пристъпи към тялото и повика своя асистент да обърнат трупа.
Главата на трупа се клатеше наляво-надясно, като на пиян. Кашата между краката се плъзгаше и въртеше. Франк се изкашля:
— Какво я е убило?