След всичко, той я залюля в ръцете си, погали я и нежно изтри с ръка кървавите сополи от лицето ѝ.
— Благодаря ти — прошепна Кристиан. — Благодаря ти, че дойде тука с мен.
Тя не беше сигурна дали той имаше предвид това място или тъмните катакомби в своята глава.
Все пак ако той възнамеряваше, почти буквално, да накара нейните призраци да се успокоят, изглежда бе успял. Шокът от ледената вода и силата на неговото желание изчистиха объркването в мозъка ѝ и тя бавно взе да идва на себе си. Той я заведе в свърталището, което познаваше най-добре — малките каменни улици на Африканския квартал, където ядоха кускус в един претъпкан бар, изпълнен с шум и воня на евтини френски цигари, и пиха тръпчиво вино без название от гарафи. До прозорците на кафето клокочеха няколко наргилета. Техните мундщуци бяха покрити със сребристо фолио, като признак за хигиената на двадесети век, и Кристиан ѝ показа как се пуши с тях, смуквайки топлия дим, филтриран през алкохолни изпарения за омекотяване на вкуса му. Той беше гъст като дима на пура с отрязани краища, мощна вълна от никотин и алкохол, която, само след няколко дръпвания, я остави замаяна и зашеметена.
— Почакай тук — каза Кристиан, след което отиде до цинковия бар в дъното на заведението за поверителен разговор със съдържателя му. Когато се върна, беше с бутилка без етикет в ръка.
— Абсент — каза той, наливайки ѝ малко от ярката зелена течност. — Само за да довършим декадентския експеримент. Той съдържа слаб халюциноген, получаван от пелин. Нали знаеш какво е казал Оскар Уайлд за него: „След първата чаша ти виждаш света такъв, какъвто искаш да бъде. След втората виждаш нещата такива, каквито те не са. А след третата виждаш нещата такива, каквито те са в действителност“. — Той взе лъжица захар от купата на масата, потопи я в зелената течност и я задържа над огъня на свещта. Когато захарта започна да бълбука и да се карамелизира, той я разбърка в абсента.
— Ако ние утре се оженим — каза тя, вдигайки чаша, — нали ще избягаме от миналото?
— За разлика от Бодлер, днес имаме достъп до ибупрофен. Salut!
— Salut — каза тя. — Обичам те.
Те взеха бутилката си за хотела. Тя не можеше да си спомни нищо за останалата част от деня: само смътни видения на пулсиращи цветове, замайване от влакче в увеселителен парк и Кристиан, рецитиращ Верлен и Рембо, докато нейният мозък се разширяваше невидимо, като хелий.
На следващата сутрин двамата отидоха в американското посолство, за да вземат документите си. Там загубиха цели три часа, преодолявайки елегантния лабиринт на френската бюрокрация. После само три-четири минути в общината на града, където щяха да бъдат бракосъчетани от представители на maire, кмета. Бракосъчетани от maire31 — думите сякаш се въртяха в главата ѝ. Може би тя беше още в приповдигнато настроение. Церемонията, естествено, бе изцяло на френски и от време на време тя не знаеше какво да прави, така че Кристиан трябваше да ѝ подсказва, когато дойде време тя да каже своята клетва.
Maire я гледаше с очакване и Клер разбра, че от нея се изисква още нещо: ръката ѝ. Кристиан протегна ръка към нея, извади един пръстен от горния си джоб и го постави на пръста ѝ. Това не беше обикновен венчален пръстен, а старинен пръстен с печат от тежко бяло злато, със същия фамилен знак, както огърлицата около врата ѝ и пръстена на пръста на Кристиан.
Maire говори доста. Френският на Клер не беше достатъчно добър, за да следи думите му, независимо, че тя схващаше отделни фрази. Тя можеше да отгатне от интонацията на гласа му кога щеше да свърши. Погледна ръката си, която въртеше пръстена от единия край на пръста до другия.
После Кристиан я целуваше и maire се разливаше цял в усмивки. Само няколко документа и те вече бяха навън. Кристиан извика такси, като бързаше отново към хотела за още секс.
Той я видя как гледаше пръстена.
— Харесва ли ти?
— Тежък е — призна тя.
— Той ми е много скъп — каза Кристиан. — Както си ми скъпа ти.
В полусън тя му позволи да я пренесе през прага на нейната стая, да легнат на леглото и да я изчука с цялата ѝ премяна. До леглото им имаше свещник и не изглеждаше никак странно Кристиан да спре да я люби, за да запали свещта и да натрие някакъв крем на дясното ѝ бедро, високо горе от вътрешната му страна; той нагорещи нейния новобрачен пръстен на жълтия пламък и натисна нажежения метал върху нейната сега вцепенена кожа, така че тя завинаги щеше да бъде белязана там с неговия фамилен герб.