След това той заспа. Тя тихо се измъкна от леглото и като трепереше, грабна няколко по-подходящи дрехи от разхвърляните наоколо. Взе паспорта си и малко пари.
Слезе задъхвайки се до портиера на рецепцията и го попита за посоката до най-близкото полицейско управление.
— Има ли някакъв проблем? — попита портиерът. — Дамата вероятно е била обрана?
— Най-близкото полицейско управление — повтори тя. Портиерът сви рамене и ѝ обясни как да стигне до жандармерията на няколко минути пеша от хотела. Въпреки че тя накуцваше, на него му хрумна, че в случая с Мадам Воглер процедурата щеше да продължи по-дълго от обикновено. Eh bien32. Току-що се бе омъжила. Вероятно съпругът ѝ е бил малко по-енергичен в брачната нощ. Той се усмихна на себе си, като си представи сцената.
И когато съпругът на дамата слезе долу след двадесетина минути, портиерът не видя причина да не му каже къде бе отишла съпругата му.
петдесет и осем
Тя имаше нужда от детектив, но мъжът, който дойде да я види, преди всичко изглеждаше изключително симпатичен за годините си и беше облечен невероятно. Неговата тъмнозелена риза и по-светла вратовръзка бяха много елегантни. Тя помисли, че той изглежда повече като млад лекар, отколкото като полицай.
— И така, кажете какво мога да направя за вас — той погледна надолу в записките си, — мисис Воглер? Английският му, слава Богу, беше добър.
— Току-що разбрах, че мъжът ми е убиец — каза тя.
— Разбирам — отвърна той безразлично. — И кого е убил?
— Предишната си жена. Тя се казваше Стела.
— Имате ли някакви доказателства?
Тя свали халката от пръста си и я сложи на масата, на която седяха. Полицаят я взе оттам.
— Халката ли?
— Първата му жена беше убита в Ню Йорк. Когато тялото ѝ бе намерено, по него нямаше никакви бижута. Аз видях да носи тази халка малко по-рано същата вечер.
Той повдигна веждата си.
— Вие сте познавали първата му жена?
— Срещнах се с нея само веднъж. Но халката я познах веднага.
— Тя е… особена за мъж, ne c’est pas?33 — съгласи се той, въртейки я в ръцете си.
— Това е пръстен-печат. Той е семейна ценност от доста години. Вижте — тя свали своята халка и му я показа. — Същият дизайн.
Друг мъж, също невероятно добре облечен, влезе в стаята и прошепна нещо на ухото на първия полицай, който погледна към Клер.
— Мъжът ви е отвън.
— Вие трябва да го арестувате. След това трябва да се обадите в Ню Йорк. На детектив Дърбън и детектив Позитано. На Уийкс и Лоуел. Кажете им, че съм намерила халката. Кажете им, че той ме дамгоса с нея. Те ще разберат.
— Той ви… дамгоса? — Полицаят я погледна объркан. — Извинете, моят английски…
— Горещо. Изгорено. Сссс… — тя имитираше съскането на изгаряща плът.
— Почакайте тук — каза той.
Тя чакаше. Чакаше цял час. Раната на бедрото ѝ стана като мехур, тънка червена люспа от изгорена кожа. Стараеше се да не я докосва.
Изведнъж полицаят се върна. Той се разположи срещу нея с надути устни. Усмихна ѝ се; имаше красиви очи.
— И така — каза той. — Говорих с мъжа ви.
— Арестувахте ли го?
Той вдигна ръка.
— Почакайте малко. Той ми каза, че наскоро сте лежали в болница в Америка? Вярно ли е това?
— Вярно е.
— Предполагам бяха ви предписали някакви наркотици. Някакви лекарствени препарати.
Тя кимна.
— Вземате ли ги още?
Тя безнадеждно поклати главата.
— Не ми трябват. Това беше грешка.
— Предполагам, че мъжът ви много се притеснява за вас — каза ѝ вежливо той. — Той смята да ви заведе на лекар в хотела.
— Не — каза тя. — Не можете да направите това. Той ще ме убие.
Полицаят се усмихна.
— Днес е сватбата ви — галантно каза той. — Това е голям ден. И голямо напрежение, така ли е? Нали пихте и абсент? Това ми каза мъжът ви. Абсентът днес е забранено питие във Франция. Много хора бяха… — с жест той ѝ показа, че те са се разболяли умствено. — Приберете се вкъщи, мисис Воглер. Мъжът ви ще се погрижи за вас.
Тя се изправи.
— Той го направи — каза тя и смъкна панталона си, за да му покаже бедрото си.
— Вашият мъж каза, че вие умишлено сте се изгорили с цигара — каза той спокойно. — Той каза, че ще ви купи някакъв крем от аптеката. Моля ви, мадам. Облечете се.
* * *
Тя кротко позволи да я вземат от полицейското управление и да я настанят в таксито. Кристиан галеше косата ѝ и тихо тананикаше.
— Съкровище мое, мое съкровище. Но ти какво си помисли?