На връщане той спря таксито, за да направи някои покупки в аптеката и в гаража до нея. Когато се върна в колата, носеше в ръце голяма чанта.
В хотела той затвори тяхната врата и пусна вода във ваната. Клер чакаше вцепенена, докато тя се напълни.
— Ела тук — повика я нежно той. Тя отиде в банята. Той разбъркваше с ръка водата. — Нито е топла, нито студена. — Тя покорно се съблече и стъпи във ваната. Водата обаче беше студена и раната на бедрото я заболя. Тя легна и той започна да я мие нежно, както го правеше, когато се любеха за първи път, сапунисваше косата ѝ и я изплакваше. Когато свърши, ѝ донесе бутилка абсент.
— Пийни това.
Тя изпи голяма глътка.
— Това ще премахне болката — каза той. Тя не знаеше дали той имаше предвид болката в бедрото ѝ или болката от нещо, което щеше последва.
— Не съм го разбрала съвсем правилно, така ли? — попита тя. — Мислех, че Стела беше тази, на която ѝ дойде много и която беше уморена от обожаването ти. Но беше ти, а не тя, който искаше да сложи край. Като Бодлер, който намирал, че е по-лесно да се прекланяш пред богиня, отколкото да обичаш жена. Тя обади ли се в апартамента от хотела? Така ли разбра къде беше тя през тази нощ? Ти вече ми каза, че си ровил в нейния имейл.
Той я гледаше с израз на безкрайно съжаление.
— Беше повече от това — каза той спокойно. — Беше някоя, която аз срещнах. Една непозната, едно момиче в бара. Тя ми четеше един от моите преводи и гласът ѝ… Беше изключителен момент, откритие, завършено и неповторимо. Ето тогава разбрах, че със Стела е свършено.
— Ти я уби. Ти отиде в хотелската стая и я уби.
— Да — каза той. — Да, убих я. И тогава тя отново беше съвършена.
Съседната стая беше претъпкана. Имаше щурмова група от френските специални служби — с пълно бойно снаряжение, стиснали пушките си със сълзотворен газ и зашеметяващи гранати. Там беше Кони Литмън и други наблюдатели от ФБР. Имаше и група за наблюдение, осигурена от френските власти, включително и полицаят от maire. Франк също беше там и се чувстваше гол без пистолета си, той стоеше залепен до стената със слушалки на главата.
Капитанът от френските специални служби имаше същите, но той не знаеше добре английски и затова очакваше сигнала от Франк. Той повдигна веждата си.
Франк вдигна ръката си с дланта навън. Всички чакаха.
— Не съвършена — каза тя. — Неподвижна. Повече не беше Стела, не и след това, което ти си направил с нея. Тя просто беше тяло. Просто плът.
— Не разваляй всичко — мъркаше той. — Не спори, Клер.
— Ти беше един от неговите клиенти — категорично каза тя. — На Харон. Онова виртуално допълнение от „Цветя на злото“ бе за теб.
— Подходяща награда за стихотворения. — Той вдигна книгата от пода. — Прочети едно — каза той. — Прочети го на глас, както тогава, когато го чете за първи път.
Тя погледна на страницата, която той бе отбелязал, и започна да чете с монотонен глас.
Колко спомени — сякаш съм вечност живял.
И огромния шкаф — в чекмеджета побрал
непотребни билети, писма, мадригали,
тежки къдри в квитанции стари заспали —
няма тайните в моята тъжна глава.
Пирамида, дълбок мавзолей е това
с много повече мъртви от братска могила.
Аз съм гробище — там под луната унила
угризения — червеи — плъзват, пълзят,
мъртъвците ми скъпи остават без плът.
Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели;
сред разкопки от моди отдавна умрели.
Тя остави книгата да падне във водата. Кристиан плачеше. Той плачеше и когато махаше капачката от металната туба с бензин и изливаше съдържанието ѝ във ваната. Бензинът плуваше във водата като мазна преливаща ципа. Дъги се отразяваха по кожата ѝ. Той сложи кибрита отстрани на ваната.
— Няма да те изгоря — каза той и обхвана с пръсти врата ѝ. — Няма да има болка. Обещавам ти.
— Сега — изкрещя Франк.
— Allez, allez!34 — капитанът се обърна и извика на хората си. За част от секундата сякаш нищо не се случи. Но после…
Стаята се взриви. Тя се напълни с полицаи в сини униформи и мъже с бойно снаряжение, крещящи на два езика едновременно.
Кристиан се обърна и направи крачка назад. Един от френските специални служби веднага стреля със сълзотворен газ и стаята се изпълни със задушлив дим, от който бяха защитени само полицаите със специалните си маски.
Клер, извадена от смъртоносната вана от Кони и Франк, се сви на пода мокра и гола, нейното покрито със синини гърло се задушаваше от дим. Парещи сълзи се появиха в очите ѝ.
Или, кой знае, може би те вече бяха там.