петдесет и девет
Ламартин, близо до Леон има дълга и пъстра история. Оригинално убежище за душевноболни, той се е ползвал от Гестапо през войната като център за разпити. Сега е затвор. В него са затворени някои от най-опасните европейски престъпници, включително, по ирония на съдбата, някои от същите онези нацисти, чиито жертви някога са били измъчвани тук. Вероятно заради близостта си с управлението на Интерпол, той се бе превърнал в нещо като международен затвор.
Доктор Констанс Литмън пристигна тук в една мразовита сутрин в началото на декември, както много други бяха правили преди нея, за да проведе разпита. Тя беше заведена в малка, боядисана в пастелни тонове стая, където някога разпитващите са използвали парчета от гумени маркучи, вани, пълни с екскременти и урина, тояги и уреди за смазване на пръсти. Тя донесе писалка, хартия, малко записващо устройство и стек цигари.
Доведоха Кристиан Воглер. Той бе облечен в затворническо облекло, свободни джинси и дочена куртка. В едната си ръка той носеше пакет „Де Гол“ и запалка.
— Донесох ви още цигари — каза тя. — Чух, че сега пушите.
— Всички пушат тука — каза той. — Тук не е като в Америка.
Той седна срещу нея.
— Добре ли се отнасят с вас?
Той сви рамене.
— Поносимо е.
Тя запали цигара и му подаде запалката.
— Имам едно предложение, Кристиан.
— Моля?
— Трябва да се реши въпросът в коя страна ще ви съдят. Може да е в Америка, но може и да е тук. Мисля, че тук за вас е по-добре. Спомняте ли си за Джефри Дамър, убит от своя съкилийник? Тук са по-цивилизовани. Обзалагам се, че могат даже да ви сервират това ужасно кафе.
Той изчака тя да продължи.
— Мога да съдействам за оставането ви тук, докато аз ще ви изучавам.
Той изтръска пепелта от цигарата си на пода.
— Да ме изучавате?
— Вашата връзка с Харон. Искам да знам как действаше тя. Кой от кого зависеше? Виждахте ли се като творец и покровител или като приятели-творци, работещи в различни медии? Нямаше ли да останат вашите желания нереализирани, ако не бяха образите, които той създаваше? В това има доста материал, Кристиан. Ако го споделите с мен, ако се види, че искате да ми съдействате, това може да ви помогне.
Той се замисли за момент.
— Аз също имам няколко въпроса.
— Тогава като приятел-академик, аз ще се постарая да ви отговоря.
— Повечето са за Клер.
Той гледаше встрани от нея. В тази стая без прозорци димът от цигарите се наслояваше на дебели пластове, като кълбета от вълна.
— Какво от всичко това беше истина?
— О-о.
Той чакаше.
— Тя е забележителна личност. Това, че я открихме, беше ключът. Още в началото на всичко това аз прекарах няколко дни с нея. Трябваше да се уверя, че тя няма да потъне в мисълта за смъртта на Стела, но аз исках, естествено, да видя колко силна е тя. Тогава реших да противопоставя таланта ѝ на нейната смелост.
Тя се огледа за пепелник, но такъв нямаше. Затова изтръска пепелта на пода.
— Тя изучаваше нещо като методика на актьорското майсторство, както вече знаете. Беше много обзета от този подход, от идеята, че актьорът може да изпълни един измислен персонаж с абсолютна автентичност. Тя се остави в моите ръце безрезервно. Аз ѝ разясних ролята, която трябваше да играе, но освен това, тя не знаеше какво щеше да се случи.
— И каква беше тази роля?
— Аз ѝ казах, че трябва да се влюби във вас.
Той сякаш въздъхна, въпреки че това може би беше издишване на дима.
— Какво ще кажете за болницата? За наркотиците, които тя вземаше? За неразположенията, от които лекарите твърдяха, че тя страда?
— Ние се нуждаехме вие да повярвате, че тя не работи повече за нас. Както вече казах, тя се готвеше да изпълни ролята си с абсолютна автентичност. Тя е лежала в подобна болница в Англия, затова бях сигурна, че ще се справи.
Той кимна утвърдително.
— Вие естествено ни следяхте и във Франция.
— Да. След ужаса ни от Харон, ние не можехме повече да рискуваме.
— Аз се чудех защо всички таксиметрови шофьори бяха толкова любезни — промърмори той. — А какво ще кажете за брака?
— Вие не сте женени, Кристиан. Церемонията, на която присъствахте, бе незаконна. Клер не знаеше за това, поне не тогава. Тя трябваше да ни повярва изцяло.
— Както казахте, забележителна актриса — той хвърли поглед към нея. — Каквато сте и вие.
— Аз не съм актриса, Кристиан.
— Не в прекия смисъл на думата, вероятно, но във виртуален… Вие сте един от играчите, не е ли така? Един от персонажите долу в Некрополис.
— Опитайте са да отгатнете кой.
— Мислил съм над това. Вие сте Хелиос, нали? Гръцкият бог на слънцето. Доктор Литмън.